Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 29

— Забрави тая работа.

— Кой знае къде ще се премести „Zeppelin“?

— На летището в Тушино, ха-ха-ха!

— А Оганьозов кога ще отвори „Милиардер“?

— В другия живот, котенце.

— В „Кабаре“ ще е същата мъка.

— Сигурно. Всъщност к’во ти пука?

— Кракът ми повече няма да стъпи във „Fabrique“, там има само някакви пуберки.

— За сметка на това можеш да забършеш някоя студентка.

— Тука малко ли са ти?

— Какво ново ще има в „Mercury“ през есента?

— Гробище haut couture. С ковчези по индивидуална поръчка. Срокът на доставката е половин година.

— Шегуваш ли се? А покойникът къде ще лежи през това време?

— Предлагат на клиента да посочи точната дата на смъртта си, за да успеят с изпълнението на поръчката. Така че побързайте!

— Ти си кретен, котенце. Шегичките ти са направо да паднеш.

— Аз не се шегувам.

— К’во ти пука?

— Забрави тая работа.

— Знаеш ли, през септември „First“, „Poison“ и „Bad“ ще пуснат самолет през уикенда за Турция?

— Не зная, но всъщност аз не бих отишла, защото там има само наркомани.

— Ами ти каква си? Ха-ха-ха!

— Тъпанарка — с обиден глас. — За последен път се друсах преди две седмици и то съвсем малко — показва обема с палеца и показалеца си.

— А къде ще празнуваме Нова година?

— Сафирясай се, миличка, сега сме юли.

— К’во ти пука?

— През януари всички пак ли ще се съберат в Крушевел?

— Ох, толкова ми е писнал, но нямаме друг избор, ще се наложи.

— ВСИЧКИ пак ще са там. Толкова е скучно.

— Щом всички са ти писнали, можеш да идеш в Яхрома. Там също има планини и ски.

— Направо да паднеш.

Някак незабележимо изключих и се загледах в салфетката на масата. Моето ново момиче беше толкова увлечено в разговорите за клубовете, че като че ли бе забравило за съществуването ми.

— А ние опъваме каиша, нали, братко? — Миша сложи ръка на рамото ми.

— Да, разбира се. Това е необратим процес — отвърнах и го погледнах в очите.

— Скучно ли ти е тук?

— Навсякъде ми е скучно. Извинявай, приятелите ти са много готини, но сигурно скоро ще си тръгна. Само ще взема ей-тая, ако още ме помни.

— О… такива харизматични мъже не могат да бъдат забравени — засмя се Миша. — Хайде, разкажи ми какво става с теб, сто години не сме се виждали. — Той се обърна с гръб към околните, сякаш показваше, че изцяло се е съсредоточил върху нашия разговор.

Разказах му за работата си, за постоянните си мадами, за наркотиците, за московските клубове, за това, че съм изгубил духовните си ориентири, за мъката и безделието. Спомнихме си общите приятели, които още не бяха умрели или не бяха заминали в чужбина. И нашите предишни приятелки и техните успешни или неуспешни бракове. На свой ред Миша много ярко и остроумно ми разказа за работата си в Ню Йорк. За това как без малко не се оженил, за това в колко клуба е работил. А също и за частните купони в Милано и в Берлин, за лондонските диджеи, за педалите от Сан Франциско, за мацките в Маями, за руските новобогаташи в Марбел, за полетите с частни самолети, за наркоманския транс в Париж, за трошенето на пари в Сен Тропе и Крушевел, за частните клиники за богатите баровци в Швейцария, за травеститите в Тайланд.