Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 30
Сергей Сергеевич Минаев
Миша спадаше към онази категория хора, чието обаяние те омагьосва веднага и завинаги. Общуваше много лесно, беше крайно небрежен към парите, познаваше всички и всички го познаваха. Беше заклет хулиган и в същото време беше много маниерен и елегантен. Начинът, по който разговаряше и жестикулираше, моментално привличаше вниманието към него. Искаше ти се да го слушаш и дори най-лошото ти настроение моментално се изпаряваше. Изобщо Миша беше човек, когото задължително искаш да имаш за приятел, а още по-добре — за близък приятел. Беше идеален образец за лекомислен светски денди и мислещ човек. И имах чувството, че никога не бе напускал страната, защото беше много добре осведомен за онова, което ставаше в града. Но в същото време беше ясно, че е прекарал известно време в Европа. Понеже изглеждаше толкова различно.
Оплаках му се от непрестанната мъка, от мъртъвците наоколо и от тяхното лицемерие и тяхната вулгарност. Казах му колко съм уморен от празни момичета и приятели за една вечер. От целия този купон.
— Знаеш ли, аз не възприемам ВСИЧКИ ТЕЗИ — и той посочи цялата зала с ръка, — като хора. Толкова много работих, за да организирам всички вечери, демонстрации и клубове, че накрая разбрах: най-доброто наказание за тяхната глупост и за стремежа им да пропиляват живота си е това, че си плащат, за да контактуват с мен. И то на двойна цена.
— Какво имаш предвид?
— Няма смисъл да ги мразиш. Трябва да печелиш от тях. Дай им най-шантавата идея и най-глупавия кич на неразумна цена. Начукай им го. Подхвърли им най-тъпото и най-вулгарно развлечение. И те сами ще ти донесат парите си.
— Това ли е основната идея на новия ти клуб?
— Всъщност това е.
— Между другото, кога го откриваш?
— Ами, би трябвало да стане другата седмица. Стана малка засечка със Саша, с партньора ми. Познаваш ли го? Живял е пет години в Европа, предимно в Лондон. Там се запознахме.
— Какъв е проблемът?
— Боже мой, пълна глупост…! Типичен проблем от съветско време. Двамата със Саша вече профукахме петстотин хиляди, поръчахме мебели от Италия, осветление, уредби, платихме на дизайнерите. А в последния момент третият ни партньор се изниза. Той се занимава с банково дело, а сега май щяла да започне криза и той реши да не харчи пари. А пък ние се поразпуснахме малко и решихме да направим всичко много скъпо. В момента ни трябват някъде около сто и петдесет хиляди за строителите. И сега преговаряме с двама плешиви мангизлии, от дебеловратите — искат да ни станат съдружници срещу двадесет процента, но на мен не ми се ще особено да се хващаме с тях. Създават ми напрежение.
— Обидно е да сриваш целия процес заради такива дребни пари. Миша, няма ли кого друг да поканиш?
— Мога да поканя целия град. Но нали знаеш, че съм свикнал да работя с хора, които са ми близки по дух. Не искам партньорите ми да са разни мутри, които ще направят от клуба филиал на сауна. А ти какво ще кажеш?
— В какъв смисъл?
— В смисъл да ни станеш партньор? Помниш ли как преди десет години си мечтаехме да направим бар в нормален западен стил…