Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 27

В ресторанта цареше непрестанно движение. Хората ходеха от маса на маса, поръчваха си питиета и сервитьорите донасяха поръчките, но се оказваше, че клиентът вече се е преместил на друга маса. Сервитьорът се опитваше да разбере къде се е дянал клиентът, но никой не знаеше това и онези, които седяха край масата, задържаха чуждата поръчка за себе си. В крайна сметка не беше ясно кой какво точно е поръчал, но по-важното бе кой ще плати всичко това. Всъщност какво значение имаше?

Стана ми скучно и отидох зад гърба на онова момиче, което Наташа ми посочи с глава. Сложих ръка на рамото й и казах:

— Здрасти.

То отметна един кичур коса от челото си и се усмихна.

Опитах се да завържа диалог с него.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— Мисля, че вече пих достатъчно, освен може би малко шампанско.

— О’кей.

Докато чакахме шампанското, тя успя да ми съобщи, че се казва Лена, да ме попита къде ходя обикновено, къде се каня да ида през отпуска си и други такива неща, които едно младо момиче би трябвало да знае, преди да тръгне някъде в нощта с един почти непознат джентълмен.

— Работиш ли? — попитах я.

— Уча. Е, и… припечелвам по нещо като модел. А ти?

— Аз също съм модел. На танк „Т-34“. Знаеш ли го, от серията „Сглоби сам“. Днес ще ме сглобиш ли? — отвърнах и я целунах по врата.

Тя леко се отдръпна и изстреля нещо от сорта на „Ама, че тъпи шегички“.

— Извинявай, не исках да те обидя.

— Няма нищо, просто малко се притеснявам от непознати мъже — отвърна тя и ме погледна предизвикателно.

Спомних си бързо какво казваха в такива случаи момчетата от МТВ в предаването „Летяща целувка“ и отвърнах, че тя не прилича на онези, които веднага се запознават, и аз никога не бих си помислил такова нещо, но просто много се вълнувам и други такива. И й предложих шампанско, а тя направи комплимент на часовника ми; аз вече я милвах по косата, а пък тя ми разказваше за приятелката си, която си счупила крака „някъде в Алпите, докато карала ски“. А дискът „Costes“ на „La Suite“ като че ли вече свиреше цяла вечност и то една и съща песен — „Doris Days“. А хората се движеха наоколо като на подиум, заемайки предизвикателни пози като в лъскаво списание. И у мен се създаваше впечатлението, че всички сме герои на някакъв безкраен клип на Fashion TV.

И в този момент от втората зала се появи един истински герой от Fashion TV, който беше въплъщение на клубната култура и на night fever style, човекът от първата петица на московските клубни промоутъри — Миша с прякора VooDoo. Разправяха, че заминал да работи в Ню Йорк и сега, две години по-късно, се върнал. Бил пълен с безумни идеи и се канел да отвори най-хубавия клуб в града. В неделя един от моите познати ми разказваше, че Миша вече е започнал строежа. Преди пет години, в зората на моята кариера, двамата с Миша много често се озовавахме в едни и същи компании, освен това навремето бяхме състуденти от различни курсове в института, докато не изключиха Миша заради прекалено интензивния му клубен живот, който се изрази в слаб успех. Общо взето общувахме доста близко и днешната му поява много ме зарадва.