Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 25

Край масата в ъгъла седяха три момичета, две от които ми бяха много познати, и трима младежи, които познавах смътно. Около тях стояха още някакви хора, чиито гърбове не ми говореха нищо. Вървях из залата така, че да ме забележат и когато момичетата вдигнаха очи към мен, им махнах с ръка за поздрав. Те започнаха да ми се усмихват, аз се приближих до масата им и ги разцелувах. Младежите, които седяха до тях, ми стиснаха ръка и също като мен се опитваха да си спомнят къде точно сме се виждали. Тогава едното от момичетата на име Наташа, с което се бяхме запознали в тоалетната по време на откриването на ZIMA, ме представи, аз започнах да се усмихвам, младежите, които седяха наоколо, също започнаха да се усмихват и всички ние започнахме да се усмихваме, като заприличахме на пълни идиоти. Но тъй като тук това беше прието, общо взето никой не се притесни. На масата се обсъждаше как приятелката на Наташа — Илона, се бе преместила заедно с гаджето си в Ибиса. И двамата бяха толкова почернели, че се сливаха с шоколадовия интериор на „Галерия“. Илона носеше по ръцете си много пръстени от жълто злато, които в съчетание с кафявия й тен събуждаха мисли за черното дърво и африканските робини от страната Нубия. Но Илона не знаеше, че страната Нубия е съществувала, ала за сметка на това нейното гадже Фарид имаше интереси в нефтената област и двете нейни приятелки много завиждаха на факта, че той през цялото време си мълчеше, усмихваше се и плащаше вечерята с Visa Gold. Илона се чувстваше кралица на вечерта и дрънкаше някакви глупости с ниския си и леко дрезгав глас като на италианка. Дори и гласът й ми се струваше „почернял“.

На съседната маса още една компания разглеждаше списание „Rob Report“ и обсъждаше някакви нови модели яхти и часовници. А един от насядалите младежи с физиономия на чеченски принц разказваше как заедно с компанията си тръгнал със самолет за Милано на „Гълфстрийм“, как шампанското свършило рано и те влезли във въздушна яма, но пък успели да стигнат навреме за ревюто на „Prada“ и се оказало, че има защо. А приятелката му — една потресаваща блондинка, пиеше красиво „Дайкири“ като в рекламен клип и го поглъщаше с очи. Това много му харесваше и той й даваше шанс да се надява. Двамата наистина бяха много красива двойка, макар че той никога нямаше да се ожени за нея. Всъщност какво значение имаше?

На нашата маса идваха най-различни хора, поздравяваха и задаваха въпроса: „Починахте ли си добре?“ или „Къде се каните да ходите на почивка?“.

Общо взето никой не чуваше отговорите и всички започваха да разказват за собствената си почивка. През двадесетте минути, откакто седях край масата, научих всички най-горещи клюки и всички най-актуални теми през това лято. Вече бяхме обсъдили почивката на Сардините, последната колекция на Галиано, нашествието на руски манекенки в долния бар на „Plaza Athenee“, обединихме се около мнението, че ресторант „Nobu“ е станал по-лош, а в Лондон сега е много студено и решихме, че „Prada“ вече е малко демоде. Минахме също така през всички що-годе известни светски персони в столицата, зарадвахме се за Аня, която сега спеше с Федя, посмяхме се на поредната дата на сватбата на Ксюша и осъдихме Антон, който беше зарязал прекрасната Таня (като в същото време някой тихичко нарече Таня курва). Като фон на всичко това беше обсъдена и темата за приближаващата банкова криза в Русия, но онези, които я повдигнаха, веднага успокоиха всички с фразата „забрави за това“. Никой не искаше да говори за неприятни неща, защото това беше твърде вулгарно и много натоварваше. Всички искахме да се отпуснем, колкото се може повече.