Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 23

— … по-голяма привлекателност, така ли? Алексей Андреевич, ние тъкмо подготвяме паралелна версия на плаката. А как гледате на възможността да сложим море, или плаж, или дива природа като фон на жената?

— Точно така. Точно това исках да кажа. Мисля, че плажът е много подходящ.

— Ален — попитах, — а според вас сексуалното внушение няма ли да навреди на имиджа на нашата стока? Изобщо как се отнасяте към привлекателните жени? Имам предвид, в рекламата?

— Много добре. Да. Аз напълно съгласен. Само исках попита още нещо за фокус-група.

— Колеги, можете ли да продължите диалога си във вашите кабинети? Трябва да проведа един много важен разговор по телефона. — Кондратов ни подканяше да си идем. Станах, погледнах го бързешком и забелязах, че той ми кимна.

— Алексей Андреевич, значи да продължим да развиваме вашата идея с жените, правилно ли съм разбрал? — попитах накрая.

— Да. Развийте я. Другата седмица ми донесете проекта да го погледна.

Гаридо се прибра в кабинета си, без да ми зададе никакъв друг въпрос. Дори гърбът му излъчваше омраза към мен. Какво пък, султанът винаги има по няколко жени, а на почит е онази, която успее да му достави най-голямо удоволствие.

В крайна сметка целият бизнес се гради на системата на масовото духане. Ти духаш на боса си, подчинените ти шефове на отдели духат на теб, хората от директните продажби им духат на тях, босът ти духа на шефа на компанията в Париж, шефът на цялата компания духа на акционерите, а те чрез благотворителни фондове, чрез екраните на телевизорите и чрез предавания, посветени на здравословната храна, на свой ред духат на потребителите (в чиято кохорта влизат и хората от директните продажби), за да увеличат потребителската активност спрямо тяхната стока. Така се получава един вид затворен кръг на мултинационалните минети, в който не е ясно кой точно изпитва удоволствие. Всички едновременно или абсолютно никой?

Тананикайки си наум „The winner takes it all“, влязох в кабинета си, взех ключовете от колата си и слязох долу с намерението да вечерям в „Галерия“.

По пътя набрах номера на шефа на нашия отдел по маркетинг Пархоменко:

— Пархоменко, здрасти, почиваш ли си?

— Почивам си, а ти?

— Алексей, ти си пълен капут. — От другата страна се чу сумтене. — Ти ли направи макета на рекламата за царевицата по селата?

— Аз. Защо?

— И мислиш ли, че този плакат е нормален?

— Че какво му е… ще свърши работа в регионите. Тоя е също като онзи мафиот, дето го играе Ал Пачино. Когато си завира мутрата в кокаина, спомняш ли си? Според мен, дори изглежда смешно. Мисля, че ще има ефект.

— А ти не можа ли да измислиш нещо по-интересно, вместо да цунеш чуждата идея и да я лепнеш на царевицата? Защо не ми показа проекта?