Читать «Другият бряг» онлайн - страница 4

— Може би. На мен пък ми се струват преувеличени вашите зоологически сравнения. Преувеличени и успокояващи. Следих отблизо киндусите посредством екрана на магнитния селектор. Видях много добре, че техният вид е поразително човешки, чух ги да говорят, видях ги да използват огъня, видях един мъж и една жена, които се обичаха…

— Повтарям ви, че те не са хора. Освен това няма нито Конституция, нито закон, който да ги признава за такива.

— Естествено! Тази планета принадлежи на Игея Къмпани. За вас, които сте я окупирали, е само едно колониално владение, един развъдник, който експлоатирате с всички средства на техниката. Наистина не ви липсва цинизъм.

— Моля ви, господин Еджуърт. Моментът не е подходящ за такъв разговор. Още повече, че като индустриалец, като крупен индустриалец, най-малкото вие можете да отричате предимствата на свободната инициатива.

За един миг Еджуърт остана объркан. Погледът на жената беше явно провокиращ, едно явно предизвикателно държане от позициите на недостъпна висота.

— Вие се отклонявате, госпожице — опита се да отбие нападките. — Не е необходимо да има писан закон, за да считаме за хора индивиди, приличащи по всичко на нас.

Илейн Биксби се усмихна. Зъбите й бяха изключително равни, бели и гъсти.

— Киндусите са животни — повтори тя с отсъствуващ глас, почти отделяйки сричките. — Вие трябва да свикнете да приемате човешкия им облик като чиста случайност. Хайде, хайде, господин Еджуърт. Ние сме тук, за да ви помогнем, а не да ви лъжем.

Еджуърт подскочи:

— На вас ви плащат, за да ми говорите по този начин!

Смущението на Илейн Биксби продължи само част от секундата.

— Разбира се, че ми плащат. Но ако Игея Къмпани беше, както вие намеквате, една нечестна компания, аз не бих приела техните пари. Аз също си имам скрупули, господине.

Еджуърт стана бавно, отиде до голямата стъклена врата, която водеше към градината. Остана дълго време мълчалив, обърнал й гръб.

— Не ми харесва начинът — каза после сурово, като продължаваше да гледа навън.

— Моля?

— Тази игра с трите цифри. Не ми харесва.

— Една формалност, господин Еджуърт. Предпочитаме да оставим избора на случайността, вие ме разбирате.

— Да… Но защо трябваше да присъствувам посредством екрана? Онази сцена… Тя е още тук, запечата се тук вътре, не мога да я отпъдя от очите си. Наистина ли беше необходимо да видя киндуса? Да наблюдавам движенията му, да разбера интимните му чувства? Кажете ми.

— Клиентът има това право. Вие вече сте платили капаро. Преди да внесете останалата част, справедливо е да видите стоката.

— Разбирам. Но въпреки това…

— Вие прекалявате, господин Еджуърт.

Доктор Биксби напълни една хартиена чаша с вода и потърси нещо в джобовете си.

— Вземете това — каза, като му подаде едно хапче заедно с чашата.