Читать «Другият бряг» онлайн - страница 5

— Какво е това?

— Успокоително.

Сега Еджуърт се движи като сомнамбул, прави цяла серия от машинални жестове, очите му се въртят на всички страни, за да избягнат очите на Илейн. Взима чашата, поглъща мъчително хапчето. После отново се обръща, челото му почти докосва стъклото, едната му ръка барабани по пластмасовото крило на вратата.

Илейн стои зад него, много близко, той почти усеща дъха й на врата си, лекият й и вълнуващ парфюм. Ако иска, може да се обърне и да я притисне в прегръдките си. Неподходяща мисъл, съвсем неоправдана при тези обстоятелства.

Мълчанието е смущаващо, непоносимо. Еджуърт преглъща мъчително.

— Киндусът… — прошепва с отсъствуващ глас. — Как ще го намерите? В гората ли ще го хванете?

— Не, господин Еджуърт, киндусът ще дойде тук сам. Още докато е съвсем млад, монтираме на всеки екземпляр по едни механизъм… Е, малко е дълго да се обясни. Става въпрос за един микроскопичен приемател, голям колкото монета. Всеки киндус носи по една ето тук — казва д-р Биксби, като посочва мястото на тила си близо до ухото — скрита под кожата и настроена на индивидуална дължина на вълната. Достатъчно е да се изпрати сигналът…

— И киндусът ще се подчини? Какво го подтиква да дойде?

— Да кажем инстинкта, господин Еджуърт.

Отново продължително мълчание. И отново този парфюм, който тласка ума към непрестанно отлагане и съгласие. После Еджуърт усеща лек натиск. Това е ръката на Илейн, поставена на рамото му.

— Господин Еджуърт…

Мек, привлекателен, гласът на жената пречупва и последната съпротива.

— Утре… Всичко ще бъде готово за утре вечер. Нашата техника е много напреднала, вие ще бъдете в отлично състояние само след двадесет и четири часа. После ще трябва да останете една или две седмици под контрол, но ви уверявам, че тук на планетата Игея няма да се отегчите, построили сме висящи градини и великолепни басейни. А ще бъда и аз, за да ви правя компания…

— Как мина, Илейн?

— Както обикновено.

— Подписа ли?

— Не още, но е въпрос на минути. Оставих синия формуляр в стаята му. Изпратете някой да го вземе, да кажем, след половин час.

— Труден тип, нали?

— Напротив. Веднага отстъпи. Всички са еднакви, д-р Килпатрик. Знаят много добре, че не биха могли да оживеят, ако им трансплантираме черния дроб на треска или бъбреците на пантера. Знаят го, но когато видят киндусите, се чувствуват задължени да разиграят комедията.

Доктор Килпатрик се усмихна.

— Но този Еджуърт изглеждаше твърдо решен, да се откаже. Как успяхте да го убедите, Илейн?

Доктор Биксби повдигна рамене.

— Черният му дроб е изгнил, болен е от рак. Ще умре след шест месеца и той го знае, само на четиридесет години е, страшно е богат и има голямо, огромно желание да живее. Не ми бяха необходими много думи. Господин Еджуърт беше убеден още преди аз да отворя уста.

— Добре — отбеляза доктор Килпатрик. — Вие се погрижете за хирургическия апарат, а аз ще разпоредя да повикат веднага киндуса.

Той се приближи до радиоселектора, натисна на пулта комбинацията, отговаряща на кода М–715, после рязко включи веригата на катодния осцилатор.