Читать «Драконът и аз» онлайн - страница 4

Изведнъж от носилката лъхна вълна от омраза и злост. Почти физически усетих как ме блъсна. Тогава видях огненото кълбо и вече знаех какво ще стане. Обзе ме ужас. Миг по-късно, таванът на носилката падна и отвътре се показа Демон. Досега не бях виждал, само ми ги бяха описвали и то доста неточно — няма никой, който да е видял отблизо Демон и да е оживял; дори елфите, за които се знаеше,че са ги убивали, не говореха за Тях. Все пак веднага го познах. Спомних си думите на Елеандър — моят учител-елф: „Защо ти е да знаеш как изглеждат ТЕ, Смъртни? Когато ги видиш, сам ще разбереш. И втори път не изричай думата «Демон», докато си тук. НИКОГА!“ В следващата секунда сякаш от цялата Му фигура, а всъщност само от ръцете Му изригна огнената топка и помете първата петица. С Арн дълго след това не можахме да постигнем същото „сливане“, както тогава когато едно мощно „НЕЕЕЕЕЕЕ!“ се изтръгна от гърдите и на двама ни сякаш от едни и същи гърди. Гледката беше страшна. Могъщите огнедишащи Дракони изгоряха като хартиени фигурки. Само Великата остана цяла от удара, но дори и тя беше много тежко поразена от Магията на Демона и почти веднага умря. От капитана не остана нищо. Това ме оставяше начело на втрещената група. Добре поне, че Драконите ни се опомниха и се пръснаха преди да дойде втората топка. Обзе ме дива ярост, но се опитах да я потисна, за да мога да командвам хладнокръвно хората си. Тогава си в съзнанието ми изплуваха думите на друг велик елф — Лесомил: „У теб има нещо, Смъртни. Ти можеш да се пребориш с Тях. Нека ти разкрия една тайна — на нас ни е трудно да се борим с Тях, защото не можем да мразим. Омразата е лошо нещо, Смъртни, но огънят най-добре се бие с огън. Запомни това смъртни. Мрази Ги и ще ги победиш. Както се изразявате вие, бий с Техните камъни по Техните глави. Мрази Ги!“

Наложих си да забравя за цялото си обучение при елфите, да забравя как ме учеха, че омразата е най-пагубното чувство, как ме наказваха, както само те могат, ако не съумеех да скрия ненавистта си към някого или нещо. Дадох воля на гнева си усетих нещо странно. Усетих страх у Демона. Това ме настърви още повече. Арн, който не беше учил при елфите, така или иначе си беше бесен. Спусна се като мълния върху Него. Малките светкавички, с които някога при елфите си палех свещите сега се превърнаха в гръмотевична буря. Огнените струйки, с които Арн постоянно ме тормозеше, се превърнаха в огнена река. Орките така и не разбраха, какво ги удари. Демонът оцеля в огнено-светкавичния ад не повече от кокошка в Огъня на Арн. Демонска Магия, ли?! Ха!

За първи път не-елф убиваше Демон. Естествено се почнаха едни награди, едни речи, едни повишения, едни разпитвания. Мъдреците така и не разбраха, как може да убиеш едно превъплъщение на Злото чрез Зло. Нека си блъскат главите. Не можаха да осъзнаят, че и един Демон може да изпитвах Страх и дори Ужас, като нас — „простосмъртните“. Не можаха да разберат как омразата и обикновената човешка магия на един неукрепнал все още магьосник, какъвто бях аз тогава, маже да победи могъщата магия на един Велик (както се оказа) Демон. Няма и да разберат. Не техния Командир, наставник и близък приятел задно с още четирима другари по оръжие загина. Няма как да разберат какво е. И по-добре да не разбират никога.