Читать «Драконът и аз» онлайн - страница 2

— Не бе, Шефе, ама тва са некви си орки! И то, ако добре чух, „отряд“, демек — трийсетина-четиресе! Да беше поне „орда“ — за стотина си струва да си понапънеш крилата. За къв дявол ше на занимават нас? Сигурно искат да трупаме „боен опит“! Ха!

— Не само нас Арни. Тръгваме две петици. Първата ще я водят лично Капитана и майка ти, а втората — ние.

— Кво? Аре стига бе! Сигурно ше трябва да ги изтребваме до крак. Обикновено само да се покажеш и те така се разбягват, че не можеш да си фанеш достатъчно и за един свестен обяд. Освен това, щом като е толкова важна мисията, че да участват Капитана с Мама, откъде накъде Ние ще водим петица, дето нямаме и един боен полет с Огън.

— Прав си, че трябва да бъдат унищожени напълно. И си прав, че мисията е отговорна, но пък не е чак пък толкова трудна, че да не водим ние, а и останалите четирима от петицата са все ветерани — лично ги избрах. Пък и ще те откъснат от пилетата. Голяма икономия в храна ще направят.

Пръстът ми беше вече вдигнат заканително още докато той си поемаше дъх и само няколкото облачета пушек изхвръкнали от ноздрите му разкриха подлият му замисъл.

— Всъщност работата е наистина сериозна. Там растат важни и редки магически билки. Не можем да си позволим да губим от тях, а и не можем да си позволим Врага да получи от тях дори и стрък. Освен това там има и секретни работилници за оръжие, а те вече са минали през тях — не можем да оставим дори един от тях да се върне. Пък и най-близката достатъчно голяма и незаета конна част е твърде далеч. И не забравяй, че и аз в началото бях конник, а пък май не съм толкова безполезен. Айде, приготвяй се, а аз ще ходя да се обличам.

Аз май още не съм ви се представил? Казвам се Стефан Николов. Сега Капитан, а тогава Лейтенант Стефан Николов от Кралските Драконови Ездачи — К.Д.Е. Минал съм с отличие всички възможни бойни школи в Кралството. Магьосниците откриха специални способности в мен и ме занимаваха дори и с магия. Даже и при елфите бях. Отидох един Септември и се почна една…

Елфическите тренировки са най-тежките, които съм правил, а аз съм ги правил много. Така се изтощаваш, че към края на деня те боли дори като дишаш. И тогава за компенсация идваха вечерите… Ах, тези магически вечери, прекарани до елфическия огън под звуците на елфическите песни-легенди, с елфическите храни, от които винаги се наяждаш, но никога не преяждаш, с елфическите питиета, от които се опиваш, без да се напиваш (и без да те боли глава на сутринта). Изглеждаше, сякаш са минали години. Изглеждаше, че никога няма да свърши…, но все пак свърши. Като си тръгвах изведнъж осъзнах, че листата така и не бяха успели да окапят напълно. Елфи! Там открих и псевдо-прорицателските си способности — понякога виждах по няколко секунди напред в бъдещето (върши работа за да избегнеш огнената струя, но не само за това).

След такава подготовка май не беше много изненадващо, че ме назначиха за лейтенант в К.Д.Е. преди да съм и помирисал Дракон. Тогава почнаха и тренировките за Ездач. Посетил съм не един и двама от Великите Дракони. Прочетох не една и две книги за Драконите. И когато Драконката на Капитана на К.Д.Е. снесе, сметнаха, че ще съм най-достоен за него. Кръстих го Арн. Да, този същия, дето не може да си контролира Огъня. И това ми било „потомствено Велик Дракон“!