Читать «Дракон bg» онлайн - страница 8

Окинага бе силно разочарован. Той с радост щеше да жертва живота си за императора, но прие отегчителното задължение да патрулира само като временна бойна задача, като се надяваше да бъде призован да вземе участие в по-славна мисия, когато американците нахлуеха в родината му.

Когато самотният летателен апарат се приближи, Окинага не можа да повярва на това, което виждаше. Той разтри очи с ръка и ги присви. Не след дълго той лесно можеше да различи деветдесетфутовия фюзелаж от блестящ алуминий, огромните сто четиридесет и един футови крила и триетажния вертикален стабилизатор на американския „B-29“.

Той го гледаше слисан. Бомбардировачът идваше от пустото море от североизток, като летеше на двадесет хиляди фута под бойния си таван. В съзнанието му нахлуха безброй въпроси, на които той не можеше да намери отговори. Откъде бе дошъл? Защо летеше към централна Япония с един изключен двигател? С каква мисия?

Като акула, която се спуска хищно към кървящ от раните си кит, Окинага намали дистанцията на една миля. Отново никакъв опит за изплъзване. Екипажът сякаш бе заспал или бе решен на самоубийство.

Окинага нямаше повече време да си играе на въпроси и отговори. Огромният крилат бомбардировач нарастваше заплашително пред него. Той натисна газта на своя „Мицубиши А6М Зироу“ до краен предел и пикира в кръг. „Зироу“ литна като лястовица. Двигателят „Сакае“, с мощност хиляда сто и тридесет конски сили, го понесе стремително към опашката на „B-29“. След това той се плъзна под гладкото и блестящо тяло на бомбардировача.

Твърде късно картечарят в опашката на самолета забеляза изтребителя и не успя веднага да открие огън. Окинага натисна бутона за стрелба върху лоста за управление и неговият „Зироу“ потрепери, когато двете картечници и двете двадесет и две милиметрови оръдия разкъсаха метал и човешка плът.

Едно леко докосване на кормилото и трасиращите куршуми прорязаха крилото и двигател номер три на „B-29“. Обтекателят бе направен на решето. Той се разкъса и от дупките започна да шурти масло, последвано от пламъци.

Бомбардировачът като че ли замря за момент, след което се наклони на една страна и се понесе, кръжейки надолу към морето.

Едва след сподавения вик на картечаря в опашката и краткия му откос, „Демоните“ осъзнаха, че са атакувани. Те нямаха и най-малката представа откъде бе дошъл неприятелският изтребител и едва бяха успели да се съвземат от изненадата, когато куршумите на „Зироу“ поразиха дясното крило.

Един сподавен вик дойде от Стромп.

— Падаме!

Денингс изкрещя в интеркома, докато се опитваше да хоризонтира самолета:

— Стантън, изхвърли бомбата! Изхвърли проклетата бомба!

Бомбохвъргачът, притиснат от центробежната сила към бомбардировъчния прицел, извика в отговор:

— Тя не може да се освободи, ако не хоризонтираш самолета.

Третият двигател сега бе целия в пламъци. Поради внезапната загуба на два двигателя, и то от една и съща страна, самолетът се бе преобърнал и сега стоеше на едното си крило. Работейки в синхрон, Денингс и Стромп се бореха с органите за управление, като се мъчеха да хоризонтират умиращия самолет. Денингс дръпна назад лоста за газта и изправи бомбардировача, който започна постепенно да пада и губи скорост, от което стомасите на всички се свиха на топка.