Читать «Документът Катей» онлайн - страница 320

Удоволствието ставаше все по-пълно, Карск затвори очи. В съзнанието му се появи образът на жена му — умна, чувствителна и стабилна, истински другар в живота. Това, което й липсваше, беше излъчването. Сравнена с Лилиан Дос, тя губеше по всички показатели. Животът с Лилиан, приела фамилията Карск, положително предлагаше повече емоции… После тялото му се разтърси от горещите вълни на насладата, умът му се изключи…

По-късно вероятно задряма. Единственото, което помнеше, беше лекият ветрец, долитащ през отворения прозорец, звучната песен на птиците. Беше тихо и спокойно, морното тяло на Лилиан се притискаше в неговото…

Положително беше задрямал. Иначе щеше да усети отварянето на вратата. Събуди го острото чувство за опасност. Същото, което го беше спасявало от неприятности години наред.

Лилиан се надигна в леглото и смаяно промърмори:

— Пресвети Боже!

— Здравей, Лилиан — рече Филип Дос, стиснал в ръка тежкия магнум — 357, с който беше стрелял по Козо Шина на другия край на света. Лицето му беше мрачно, фактът, че за този миг беше чакал цели четиридесет години, изведнъж изгуби своето значение. Беше си го представял по различен начин и в различни варианти, беше го проигравал безброй пъти в мислите си. Но сега изведнъж пожела да не е тук, някой друг да сложи чертата под продължителната и трудна игра. — Как се чувстваш? Приятно ли беше да живееш с мисълта, че си надхитрила всички? Мен, баща си, Джонас… Всички мъже. Вероятно и Карск, тъй като добре познавам мисловните процеси, които протичат в главата ти… Но ти изгуби Лилиан, изгуби всичко!

Лилиан събра на топка цялата си смелост и самообладание.

— Как успя да ни откриеш? — промърмори почти безразлично тя.

— Одри си спомни за това място — усмихна се Филип. — Разбрах, че си тук, когато каза, че това е вашата малка тайна…

Карск така и не отвори очите си докрай. Смаян от неканения гост далеч повече от Лилиан, той успя да запази самообладание. Дясната му ръка, отметната нагоре в съня, беше почти скрита под възглавницата. Пръстите му бавно се увиха около ръкохватката на револвера под нея, който винаги беше там, верен и надежден помощник…

— Горкият Масаши Таки беше много объркан от моята „смърт“ — продължи Филип. — Така и трябваше да бъде, играта беше сложна и опасна… Но по онова време друг избор ние нямахме…

— Ние? — вдигна вежди Лилиан, гласът й беше изтънял от изненадата.

— Идеята за „смъртта“ ми даде Илайн — поясни Филип. — Чувала си за нея, нали? Дъщерята на Мичико… Тримата планирахме операцията. Именно Илайн беше зад волана на колата, която ме преследваше на Мауи. Бяхме си осигурили труп, возех го до себе си на предната седалка по време на „преследването“. Скочих в последния миг, после колата катастрофира и аз „изгорях“… Нямаше друг начин да спрем Уде. Направих някои грешки и той беше на крачка от успеха… — сви рамене и добави: — Вероятно остарявам… Както и ти… Я се погледни, Лилиан! Гола, в едно легло с шеф на КГБ! — главата му тъжно се поклати: — Надявам се, че си здраво обвързана с тях, иначе нямаш никакви шансове за оцеляване!