Читать «Документът Катей» онлайн - страница 319

Манастирът се намираше на върха на горист хълм в околностите на Сен Пол дьо Ванс — малко селце в подножието на Френските Алпи, разположено сред красива долина, известна с името Вълчата яма. Беше само ма един час път от Ница, именно това позволи на Лилиан да го открие при едно от предишните си посещения. Построен през XV век, манастирът почти никога не е бил използван по предназначението си. Преди тридесет години тук се заселил един известен с кулинарните си умения специалист, изпитал смъртна умора от туристическата суматоха на Ница и околните курорти. Първоначално отворил малка семейна кръчма, но успехът й бил огромен и само след две години целият манастир бил превърнат в хотел.

В средата на святата обител все още се издигаше недокоснатият от годините храм. Над входа висеше огромен кръст от бял мрамор, от двете му страни все още личаха стенописи върху дърво. Единият възхваляваше живота и дейността на Йоан Баптист, а другият — на апостол Йоан. Явен намек за Стария и Новия Завет…

Зад високите, на места вече порутени, крепостни стени, имаше фантастични овощни градини и зеленчукови лехи, създадени още по времето на първите монаси. Отвъд тях се простираше поляна с теменужки и стари маслинови дървета. Толкова стари, че никой не помнеше кога са били засадени.

Лилиан веднага се влюби в това място. Беше толкова древно и недокоснато от времето, че душата й с лекота се освобождаваше от ръждата на цивилизацията. Тук нямаше радио, нямаше телевизия. Единственият телефон се намираше в просторната канцелария на собственика.

Но това съвсем не означаваше, че манастирът Бон Кьор е откъснат от света, стар и запуснат. Собственикът беше амбициозен човек, всичко тук беше на висота, луксозно и скъпо. Обзавеждането беше изцяло по специална поръчка, а славата на кухнята се носеше из цяла Южна Франция. Стаите бяха светли и просторни, гледката към подножието на Алпите — наистина фантастична. Мебелите бяха антични, далеч от евтините имитации, картините по стените — без изключение оригинали. Обслужването беше изключително.

Тази сутрин, втората след пристигането им, Лилиан се събуди от помръдването на Карск в леглото до нея.

— Къде отиваш? — надигна се от възглавницата тя.

— Наближава девет — отвърна той и погледна към масичката, върху която лежеше все още неотвореният пакет със секретните сведения от БЕМТ. — Искам да започна дешифровката.

До слуха на Лилиан долетя веселото чуруликане на птиците зад прозореца, в ноздрите я удари ароматът на хубаво кафе.

— Рано е — прошепна тя и го придърпа обратно в леглото. — Има време…

— Работата трябва да бъде свършена — промърмори Карск, но се остави на опитните й ръце. Удоволствието беше огромно, а тук действително бяха далеч от напрежението и страха, далеч в планината, забравени от всички… Един час повече или по-малко нямаше никакво значение. Карск гореше от нетърпение да се запознае с важната информация, донесена от Лилиан, но едновременно с това си даваше сметка, че по-важна е победата. Искаше да й се наслаждава, да я гали и целува като любимо дете. Освен това дешифровката на купищата секретни материали беше тежък труд, който изискваше много време и търпение, а той не беше от хората, които обичат черната работа. Предстоеше му много писане, грамадата от имена, цифри и данни не можеше да бъде ни то запомнена от едно прочитане, нито съхранена по някакъв друг начин.