Читать «Документът Катей» онлайн - страница 19

Край стените се издигаха лавици от бамбуково дърво и стъклени полици, отрупани с книги по военна история, анализи и стратегия на известни битки. Лингвинистичната дарба на Филип Дос можеше да бъде сравнена единствено с огромния му ентусиазъм по отношение на военното дело и всичко, свързано с него.

Празните пространства между лавиците бяха заети от портрети и гравюри на любимите личности на Филип Дос: Александър Велики, Йеасу Токугава и Джордж Патън.

Тук беше и стъклената кутийка, в която се съхраняваше една малка чашка за чай от фин порцелан, най-любимата вещ на Филип Дос. Сега кутийката беше празна. Той неизменно я вземаше със себе си по време на честите задгранични командировки, вероятно да му напомня за годините непосредствено след войната, прекарани в Токио.

Тази стая тежи от присъствието на татко, даде си сметка Майкъл. Всяка книга, всяка рисунка и всяка възглавница бяха част от самата същност на Филип Дос, от духа на един силен човек. И нищо не беше в състояние да промени това. Нито катастрофа, нито смъртна болест…

Изведнъж Майкъл изпита странното чувство, че се намира в ателието на някой от великите художници, например на Матис или Моне. На подобно място неизменно усещаше присъствието на едно велико и безсмъртно наследство, което няма нищо общо с чувствата на обикновените хора.

Замаян и очарован, той неволно пристъпи напред. Обземаше го екзалтацията на поклонник, добрал се най-сетне до светая светих на своя идол.

— Изненадана съм, че дойде — промълви Одри, която нито за миг не го беше изпуснала от очи.

— Това не е честно — отвърна Майкъл.

Тя го изгледа с хладно любопитство — онова, с което ситата котка гледа играта на врабчетата по перваза.

— Когато отидох да те взема от онази парижка болница, ти вече си беше тръгнала — поясни Майкъл.

— Защо не ме почака? Не исках да те оставям сама.

— В такъв случай не трябваше да се разправяш с Ханс. Молих те да не го правиш.

— Но след всичко това, което ти беше сторил оня мръсник, аз…

— Мисля, че не е необходимо да ми напомняш какво ми е сторил — хладно го прекъсна Одри. — Но това беше само едната страна на нашата връзка. Ти нямаш никаква представа колко чудесен човек беше в някои отношения той.

— Той те биеше — възрази Майкъл. — И това ми беше напълно достатъчно. Никак не ме интересуват другите му качества, дори да са били божествени!

— Но мен ме интересуваха.

— Ако все още мислиш така, значи си по-голяма глупачка от тогава!

— Моралът на Майкъл Дос! — проточи подигравателно Одри. — Но светът невинаги се подчинява на твоите морални критерии, братко. Това, на което са те учили в Япония, понякога е неприложимо в реалния свят, нали? Не всички хора са убедени в своята вътрешна правота самураи. Повечето са обикновени хора. Добри и лоши. Ако не можеш да приемеш този факт, значи си обречен да бъдеш сам и неразбран от никого.

Той виждаше как Одри потръпва от усилието да контролира чувствата си. Все пак се намираха в святата стая на баща си, в неговия олтар.

— Каквато съм аз в момента — продължи след кратка въздишка Одри. — Нима мислиш, че е лесно да намериш неангажиран мъж? Колко връзки съм имала след Ханс според теб? Много, при това все с женени мъже. Мъже, които обещават невъзможни неща. Ханс поне имаше желанието да остане при мен, все нещо щяхме да измислим… Сигурна съм в това. Една седмица без мен щеше да му бъде достатъчна и пак щеше да се върне. Винаги го е правил. Но ти провали всичко. Знаеш ли къде отидох, след като излязох от болницата? В Ница, да го търся… Но него вече го нямаше…