Читать «Документът Катей» онлайн - страница 21

— Вече ти казах — нямам нищо против допълнителното объркване… Не бива да допуснем някой да те заподозре в убийството на Хироши.

— Точно тук е номерът — сви рамене Масаши. — Аз нямам мотив да го убия, тъй като глава на семейството става Жожи. Но Жожи е слаб и се страхува от мен. Никой от верните на баща ми хора няма да го последва, те всички ясно разбират какъв е характерът му… Не, планът ни е съвършен. Никой от лейтенантите не възрази, когато открито пренебрегнах Жожи по време на съвещанието. Всички единодушно ме подкрепиха, нямаше дори един глас против.

— И ти не се страхуваш от отмъщение, така ли?

— От кого, от Жожи ли? — презрително се усмихна Масаши. — Той ще бъде прекалено зает да защитава оябуна от клановете на съперниците, които несъмнено ще поискат да си отрежат парче от тортата. Няма да му е до никакви отмъщения.

Шина хвърли поредното резенче лимон в устата си, сдъвка го и поклати глава:

— Жожи е едно, но доведената ти сестра — съвсем друго.

— Мичико? — погледна го Масаши, после бавно кимна: — Да, признавам, че тя представлява сериозен проблем. Тя е умна и силна, години наред е била дясната ръка на баща ми. Преди да се скарат, разбира се…

— Знаеш ли причината?

— Баща ми не сподели това с никого — поклати глава Масаши. — А ние с Мичико не бяхме толкова близки, че да я попитам направо… — през градината криволичеше малка вадичка, Масаши беше застанал на едно от многобройните дървени мостчета, които я пресичаха. Хвана с ръка перилата и добави: — Не се тревожа за Мичико. Имам план за нейната неутрализация и той вече е в ход.

— Значи тя има слабо място?

— Всички имаме слаби места — меко отвърна Масаши. — Въпросът е те да бъдат открити.

— Кое е нейното? — попита Козо Шина.

— Дъщеря й.

— Аха — кимна старецът и погълна последното резенче лимон. — Дано да си прав. И до днес не ми е ясно защо баща ти я осинови. Тя е дъщеря на Дзен Годо, моя смъртен враг. Той умря още през 1947 година, но и до днес се боря с последиците от неговото коварство. Мичико е наследила голяма част от дяволския му ум. Дръж я далеч от себе си, Масаши-сан. Вече нямаме право на грешки.

— Зная не по-зле от теб това! — раздразнено отвърна Масаши. — Но за баща ми си прав. Той не беше шогун, не изпитваше желание да контролира всички кланове. Но аз го имам. И ще бъда истински шогун, пръв от цялата династия. Като Токугава. Ти обеща да ми помогнеш. Нещата не са много по-различни, нали? Днешните оябуни на Якудза се борят за власт точно както някогашните самураи, ръководили свои отделни армии. Докато не се появил Токугава да ги обедини под своето знаме и да се превърне в първия шогун с огромна власт. Цяла Япония била в краката му. Сега аз съм в същото положение, колелото започна да се върти. Лейтенантите на клана Таки ме приеха за свой водач и мога да кажа, че след седмици, а дори и след броени дни, това ще сторят и останалите оябуни на Якудза! Ще се закълнат във вярност към мен, Масаши Таки. Първия шогун на Якудза!