Читать «Документът Катей» онлайн - страница 16

В действителност Джонас Самартин не беше чичо на Майкъл Дос. Между тях нямаше никаква кръвна връзка. Но той цял живот беше най-добрият приятел на баща му и на практика беше далеч повече член на семейството от истинските роднини, които бащата старателно отбягваше.

Филип Дос обичаше Джонас повече от брат. Беше му доверявал сигурността на семейството си, включително и собствения си живот. По тази причина не майката или сестрата на Майкъл, а именно чичо Сами бе натоварен да му съобщи тъжната вест. За това може би беше допринесъл и фактът, че освен най-близък приятел на Филип чичо Сами беше и негов шеф.

Но във всички случаи фактът си беше факт — семейство Дос хранеше най-топли чувства към чичо Сами.

Филип Дос рядко си беше у дома и ролята на глава на семейството някак естествено се падна на Джонас Самартин. При своите внезапни завръщания от далечни земи Филип Дос никога не пропускаше да донесе подаръци на своите деца, но Джонас беше този, който присъстваше на най-важните мигове от живота на Майкъл. На рождените му дни, за които Майкъл пристигаше специално от Япония, използвайки студентските ваканции; на празника по случай дипломирането му. Пак Джонас беше този, с когото Майкъл играеше на индианци като дете, спомените му бяха свързани единствено с присъствието на чичо Сами. Майкъл често се беше питал какъв ли е животът на децата, чиито бащи са винаги край тях. Бащи, с които можеш да поиграеш някаква игра, да поговориш…

„Сега вече никога няма да разбера това“, помисли си той.

Вашингтон го посрещна навъсен. Многобройните му паметници изглеждаха като покрити със сивкава глеч, някак по-малки и по-незначителни от представите му. Не беше се връщал тук повече от десет години. Цял един живот.

Премина през митницата и емиграционната служба на летище „Дълес“, освободи багажа си и тръгна към предварително наетата кола.

Подкара към Вашингтон и изпита истинско удивление от факта, че не беше забравил нито една от улиците и магистралите на града. Нямаше абсолютно никакви затруднения при пътуването до къщата на своите родители. Не до „дома“, както се беше изразил чичо Сами. Просто до къщата на мама и татко.

„Дълес“ беше на доста голямо разстояние от града. Майкъл предпочете пряката магистрала до летището вместо шосето за Литъл Ривър Търнпайк, което минаваше южно от града и беше по-удобно за квартала, в който живееха родителите му. Просто защото не искаше да минава през Феърфакс. Там беше централата на БЕМТ — Бюрото за експорт и международна търговия, в което работеше баща му под ръководството на чичо Сами — президент на това държавно учреждение.