Читать «Документът Катей» онлайн - страница 14

Эрик ван Ластбадер

Масаши беше най-младият от братята Таки. Слаб и тъмнокос, с издължено вълче лице. Приличаше поразително много на баща си Ватаро Таки, стария кръстник на Якудза. Необичайно изпъкналите му за японец скули придаваха скулптурна завършеност на лицето му, а той се беше научил да придава на това лице такова изражение, от което всеки потръпваше.

Път му пробиваше Уде — огромен мъжага, обладаващ двете най-уважавани в Япония качества: тегло и сила. Той беше дясната ръка на Масаши, от него се страхуваха всички.

Масаши тръгна към малкия подиум в дъното на помещението и погледът му падна върху Жожи — по-големия му брат, вече настанен на почетното място в близост до стилизирания герб на фамилията — колело с шест спици. Този герб също беше част от наследството на Ватаро Таки, който обичаше да се рови в книгите, описващи феодалното минало на страната. Именно там беше открил, че в онези години всеки самурай с влияние е притежавал свой герб. Като символ на сила, като документ за собственост над притежаваните земи. Хората от Якудза не бяха самураи, в техните жили не течеше благородническа кръв. Но Ватаро Таки беше дръзнал да избере герб за своята фамилия и това по безспорен, макар и чисто психологически, начин го беше издигнало над останалите кръстници на Якудза.

Жожи беше болезнено слаб човек. И той беше наследил вълчата физиономия на баща си, но за разлика от Масаши, при който се долавяше силата и решителността на горския хищник, Жожи изглеждаше просто болнав. Той наистина беше прекарал всички възможни болести, които прекарва едно дете, наистина беше израснал слаб и хилав юноша, нуждаещ се от постоянните грижи на майка си. Но след възмъжаването си не беше боледувал дори ден, всички се прекланяха пред огромната му работоспособност. Ватаро Таки му повери счетоводството на клана и мнозина бяха убедени, че именно Жожи знае всички тайни на баща си. И че няма да ги издаде за нищо на света.

Черните, дълбоко хлътнали очи на Жожи, се заковаха върху по-малкия брат, който триумфално се придвижваше към централното място на трибуната. За никого не беше тайна, че макар и несъгласен с доста от методите на бащата, именно Масаши беше силният брат в семейството. И съвсем естествено лейтенантите, несигурни в утрешния ден, бяха склонни да го подкрепят.

Жожи изчака брат му да се настани на подиума, вдигна ръка и залата притихна.

— Нашият оябун е мъртъв — простичко започна той. — Първородният му син и правонаследник — нашият любим брат Хироши, беше вероломно убит в собствения си дом. При това стечение на обстоятелствата аз ставам най-старши във фамилията Таки и съм тук да ви уверя, че ще направя всичко възможно, за да запазя това, за което цял живот се е борил Ватаро — сведе глава в знак на почит и се облегна назад. После с изненада видя, че Масаши се изправя пред трибуната и се готви да произнесе реч.

— Смъртта на баща ми, уважавания от всички Ватаро Таки, потопи в скръб цялата нация — започна най-малкият брат. — Хиляди хора се стекоха на неговото погребение. Държавни глави, президенти на могъщи корпорации, висши правителствени чиновници. Присъства дори специален пратеник на императора — Масаши направи пауза, очите му пробягаха по лицата на събралите се. — На какво се дължи това? На факта, че баща ми беше необикновен човек. Той беше могъщ като скала, всеки член на клана Таки можеше да се обърне към него за подкрепа и закрила. Той беше истински лъв, враговете на неговата империя се страхуват от него дори и сега, след смъртта му.