Читать «Документът Катей» онлайн - страница 12

Светлината играеше важна роля в живота на Майкъл Дос. Жизненоважна роля. Той започна да съблича своето „ги“ — традиционното облекло на японските майстори на оръжие, състоящо се от памучни панталони под нещо като раздвоена поличка и черна памучна риза, привързана в кръста с коланче от същата материя и цвят. Коланчето беше отличителен белег за умението му.

Взе душ и намъкна избелели джинси, станали корави от петната разноцветна боя, попили по предната им част. Отгоре облече бяла риза с навити ръкави, без яка. Пъхна босите си крака в плетени мексикански сандали и се насочи към кухнята. Напълни една чаша с горещ зелен чай, отвори вратата на хладилника и щипна с два пръста от студения ориз, поставен в широка купичка. Хвърли го в устата си и тръгна към просторния, изпълнен с какви ли не вещи хол.

Макар да притежаваше една от най-добрите печатници в света, Майкъл се отбиваше в офиса си най-много два пъти седмично. Главно за да контролира производството на специалните бои, които беше създал и патентовал и на които печатницата му дължеше своята изключително висока репутация. Музеи, галерии и някои от най-известните съвременни художници чакаха на опашка за отпечатването на своите каталози. Защото техниката на Майкъл беше съвършена не по-малко от боите, които беше създал. И това правеше продукцията му нещо, което плътно се доближаваше до произведенията на изкуството.

Пристъпи към дъното на просторното помещение и разтвори капаците на широките двойни прозорци. Ярките лъчи на утринното слънце се втурнаха в жилището и осветиха фигурата на неговия собственик. Майкъл Дос имаше дълбоко хлътнали и черни като маслини очи, чупливата му коса изглеждаше вечно разрошена, особено ако я оставеше малко по-дълга, както в момента. Чертите на лицето му бяха почти библейски — изпъкнали скули, масивна челюст, тясно чело. Хората го считаха за строг и затворен тип, който рядко се усмихва. Но всички вярваха в здравия му разум и с това май се изчерпваха положителните му качества в очите на околните.

В тази част от жилището светлината нахлуваше не само от широките прозорци, но и от големите остъклени капандури на покрива. Стените бяха абсолютни голи, в средата на помещението, което не можеше да се нарече стая поради липсата на каквито и да било мебели, се издигаше голям, изпоцапан с боя, дървен статив. До него имаше отворена палитра, също от дърво, в ъгъла се издигаше тясна керамична ваза, запълнена изцяло с четки в различен размер.

Майкъл пристъпи напред и спря пред платното, опънато на статива. Отпи глътка зелен чай и очите му пробягаха по картината. В нея доминираха две мъжки фигури, очевидно разделени от тежестта на годините. Бяха обърнати една към друга, фонът беше едва загатнат, но въпреки това имаше изключително силно въздействие. Полянка, зад която тъмнееше гъста гора. Изключителната, уникална за Прованс светлина, подчертаваше напрежението на човешките фигури.