Читать «Докато убивам, се надявам» онлайн - страница 2

Чудех се дали има проблеми с паметта или просто отказваше да си спомни. С пациент на такава възраст можех само да гадая.

Точно това бях казал на Мал Уърти, когато ми бе описал случая и бе помолил за консултация.

— Д-а-а! — Той намери куклите. Трима мъже, жена и малко момченце. Малки, направени от мека пластмаса и боядисани в розово, с лъскави и простодушия лица, анатомични тела и подвижни крайници. До тях имаше две коли — по-големи от предишните — червена и синя. На задната седалка на синята бе поставено миниатюрно кошче за бебе.

Изправих се, нагласих видеокамерата върху масата и седнах на пода до него.

Той взе синята кола и разположи куклите в позната последователност: зад волана седи мъж, на седалката до него — друг, жената — зад шофьора, а детето в кошчето. Червената кола остана празна. Една от мъжките кукли продължи да лежи върху масата.

Той запляска с ръце и почеса нослето си. Държеше синята кола с протегнати ръце, но погледът му бе отместен встрани.

Потупах го по рамото: „Всичко е наред, Дерън“.

Той пое дъх, изпусна го шумно, взе червената кола и разположи двата автомобила на земята, на около шейсет сантиметра един срещу друг. Отново въздъхна, наду бузки и издаде писък, после удари колите една в друга с пълна сила.

Пътникът и жената излетяха и се приземиха върху килима. Детето се свлече тежко върху предпазните колани на кошчето, а главата му висеше надолу.

Вниманието му привлече шофьорът, който лежеше върху предната седалка. Погледът му се спря на заклещения във волана крак. Момчето започна да се бори да я освободи. Дърпаше, извиваше, сумтеше и пухтеше от безсилие, но накрая успя. Държеше куклата далеч от тялото си, изучаваше пластмасовото й лице. Сетне откъсна главата и я постави до куклата на детето.

Дочух възклицание от другия край на стаята и се обърнах. Денис Бъркхалтър се скри зад книгата си.

Реакцията й разсея момчето и то пусна обезглавеното тяло, взе женската кукла, притисна я в прегръдките си и отново я остави. След това се върна към мъжете — обезглавения шофьор и пътника от предната седалка. Вдигна ги високо и ги запокити към стената. Наблюдаваше как се удрят и падат.

Погледна към отпуснатото в кошчето дете и взе главата на шофьора, която беше до него. Търкулна я из дланта си и я изблъска встрани.

Пристъпи към мъжката кукла, която не бе докосвал — шофьорът на другата кола — направи още една крачка, замръзна на мястото си, сетне отстъпи назад.

В стаята бе абсолютно тихо, с изключение на звука от камерата. Детето стоеше като вкаменено в продължение на няколко секунди, след което започна да буйства — толкова яростно, че буквално наелектризира стаята. Кикотеше се нервно; започна да се клати напред-назад като пръскаше слюнка и фучеше. Стискаше ръцете си до болка и ги размахваше във въздуха. Затича се от единия до другия край на стаята, риташе етажерките с книги, столовете, бюрото, наплю перваза, издраска стените и остави мазни петна по тапетите. Смехът му премина в истерия, която отстъпи пред хрипкав лай, последван от порой сълзи. Хвърли се на земята. Мяташе се известно време, сетне се сви на кълбо и остана да лежи така, засмукал палеца си.