Читать «Директивата» онлайн - страница 3

Не му обърнах внимание. Престорих се на уплашен и на дързък — типична мишена, която се прави на отворен. Боже, наистина приличах на такъв. През седмицата бях толкова зает с работа, че казах на Ани да ми вземе някакви дрехи за пътуването. Бях с пуловер с V-образно деколте, синьо сако, панталони от молескин и лодкарски обувки. Предполагам, че тя се е опитала да ме представи като яхтсмен за срещата ми с баба й. Имах вид на богат и глупав човек, който може да се раздели с част от парите си.

Членовете на екипа пристъпиха зад мен, подбутвайки ме по-близо до играта. Това се наричаше „затваряне на портите“ — част от зарибяването на мишената, първият етап на кратка измама. Играеше само една жена, която току-що беше спечелила два пъти подред. Залогът се беше вдигнал на четирийсет долара. След като дилърът раздадеше картите, играчът слагаше парите си пред картата, която предполагаше, че е асо пика. Някой можеше да увеличи залога, като удвои сумата върху друга карта. Най-високият залог оставяше само един играч и един залог на раздаване. И в това беше ключът на измамата.

— Той вече не приема залозите ми — прошепна ми жената. — Твърде добра съм. Досетих се.

Тя беше метър и шейсет, бледа, руса, градско същество с ожесточен поглед и тяло, което беше трудно да пренебрегнеш.

— Помогни ми — добави жената с многозначителен поглед, пъхна в ръката ми осемдесет долара в употребявани двайсетачки и се притисна до мен. — Сложи ги на картата вляво.

Някакъв хлапак с нездрав цвят на лицето и запушен нос хвърли четирийсет долара в средата. Взех парите от жената и ги сложих пред картата вляво. Дилърът погледна залога и явно се ядоса, а после обърна картата до залога ми, която се оказа асо пика, и ми даде сто и шейсет долара.

В измамата „Познай картата“ има класически роли. Привлекателната жена вляво от мен беше „помощният двигател“ и задачата й беше да ми внуши, че в залагането няма риск, да ме накара да повярвам, че е възможно да победя „банката“, и да ме убеди да заложа собствените си пари. Побутнах към нея парите, които току-що бях спечелил. Тя понечи да ги вземе, но дилърът я сграбчи за китката.

— Какво правиш, мамка му? — попита той. — Моят човек спечели. Късметът на начинаещия.

— Парите са нейни — рекох. — Заложих заради нея.

Той се извъртя към мен.

— Не ми пробутвай тези тъпотии от Уолстрийт. Искаш ли да играеш? Залогът се вдигна. Или ще похарчиш всичко за ново моряшко костюмче?

Скарай се на мишената. Това обикновено е финалната фаза на зарибяването. Бях обиден, ядосан и жаден за отмъщение — готов за обиране.

— Ъгълчето на асото е подгънато — прошепна в ухото ми жената. Сега вече се беше вкопчила в мен като момиче на Джеймс Бонд, напомпвайки самочувствието ми. Крайчецът на асото наистина беше подгънат, но един сръчен дилър можеше да го прегъва и разгъва, когато поиска. Това беше друг начин да ме привлече и да ме убеди, че не мога да загубя. Извадих портфейла си и измъкнах двайсетачка.

Наблюдавах го как раздава картите, като взима две наведнъж и хвърля една. Всеки предполага, че ще пуснеш долната карта, но ти всъщност даваш горната с измамно завъртане на китката. Този тип не беше много добър, но тактиката беше убедителна, макар и лошо изпълнена.