Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 52

— По време на интервюто ти за работа стана ли дума за някое от тези неща? — лаконично попита Кенеди.

Той сви рамене.

— Беше много отдавна.

Тя въздъхна.

— Добре, разбирам. Казваш ми, че знаеш за лошото и мрака в света на възрастните. Може и да е така. Ако си убеден, че искаш истината, ще ти я кажа.

— Искам я — светкавично отговори той.

И тя му разказа цялата история. Или поне онази част, която можеше да сподели.

Започна със смъртта на Крис Харпър, партньора си, който кървя в ръцете й, след като бе намушкан от един от отровните ножове на Предвестниците. Трудно й бе да говори със спокоен глас. Макар да бяха минали три години, все още я болеше.

После говори за Племето на Юда в продължение на час или повече. Разказа на Ръш как живеят като отделно племе сред човечеството. Как се крият из градовете, избирайки места с многобройно население, как са усъвършенствали изкуството на камуфлажа до висша степен.

Ръш мълча през повечето време.

— И те наистина вярват, че произлизат от змията в райската градина? — попита той, когато тя свърши.

— Да, по линия на Каин и Юда — отговори Кенеди.

— Но змията е дяволът.

Кенеди сви рамене.

— Това е нашата версия. А тяхната е, че змията е емисар на истинския Бог, който стои над и извън сътворението. Затова Каин и всичките му потомци били специални, а пък Ева била създала потекло от грешници и непрокопсаници. Нарекли се на Юда, защото той бил човекът, сключил договор с Господ от тяхно име.

— И сделката била?

— Три хиляди години в пустинята. През цялото това време децата на Адам ще се разпореждат с всичко живо. Но щом времето изтече, правоверните — истинските потомци на Каин и Юда — ще получат наградата си. А наградата е господство над целия свят.

Ръш обмисли думите й безмълвно.

— Откога се броят тези три хиляди години? — накрая попита той.

— Ами да кажем, че Господ вече трябваше да се обади. Юда сключил сделката преди около две хиляди години, но референтната дата е около хиляда години преди новата ера. Обединяването на израелските племена при цар Давид. Що се отнася до Юда, той е крайъгълният камък на историята — момент във времето, познат на всички, който никой нямало да оспори. И той, и Христос са отправна точка. Поне така твърди Евангелието на Юда.

— И са чакали толкова време… — замисли се Ръш.

— Още чакат. Не са доволни от това, но на този етап нямат избор. Проблемът е, че не са много. А три хиляди години е дълго време, когато става дума за кръвосмешение. И затова от време на време се появяват на бял свят. Имам предвид някои от тях.

Ръш я зяпаше с объркано изражение, затова Кенеди продължи, като подбираше думите си внимателно. Тази част от историята принадлежеше на Тилмън и в нея имаше неща, които се бе заклела, че няма да сподели с никого.

— Изпращали жени навън, за да забременеят. Да влеят нови гени в племето. Жените се запознават с адамити, омъжват се и отглеждат семействата си с тях.

— Адамити? — намръщи се Ръш. — Какво е това? Ние, нормалните хора?

— Точно така. А тези жени, наречени Келим или Съсъди, забременяват три пъти. Щом третото дете стане достатъчно голямо, за да пътува, просто изчезват. Връщат се при племето и взимат децата със себе си. Задачата е изпълнена.