Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 53

— Майтапиш се с мен — запротестира Ръш. — Никой не би постъпил така. Откачено е.

— Да научиш всичко това е като да влезеш в друг свят — спокойно отвърна Кенеди. — Те си имат собствени правила. Свой начин, по който гледат на нещата. И той им върши работа, защото не позволява да измрат от двойни рецесивни гени. Но всичко би могло да се случи на жена, излязла в нашия свят сама. Жена, отгледана в уединение, напълно лишена от улични умения и хитрост. Затова има помощници. Агенти. Хора, които действат като ангели хранители за Келим, следователно и за цялото племе. Те се наричат Елохим, което на арамейски означава Предвестници. И ако решат, че някой знае прекалено много… специалността им е смърт при инцидент, но се справят идеално и с директното убийство. Алекс Уелс беше от тях.

Кенеди най-после замълча и Ръш се вторачи в нея безмълвно.

— Не знам защо седях търпеливо да слушам тези дивотии — каза той накрая.

— Да, знаеш — възрази Кенеди. — Защото видя как днес пред теб се самоуби човек и не можеш да пропъдиш картината от главата си. Готов си да изслушаш какви ли не дивотии, ако те ще ти помогнат да разбереш случилото се.

— Да, щеше да е чудесно, ако вършеше работа. Но не разбирам абсолютно нищо. Тъпа история.

— Така е, нали?

— Но ти каза, че ти се е случило и преди.

— А също и на теб. Днес, Ръш. Ти беше в стаята. Ако извадиш късмет, те няма да узнаят за това, но може би не е толкова лошо, че ти разказах историята. Поне сега може да те подгони параноя в момент, когато си струва да си настроен параноично.

— Благодаря — мрачно промълви Ръш. — Трябва ли да дебна за нещо специално?

— За онова, което се случи с очите на Уелс. Случва се често. Когато убиват. Когато обмислят убийство. Или понякога просто като реакция на стрес или емоция. Нарича се хемолакрия. Сълзят кръв.

— Господи!

— Причината е субстанцията, която взимат. Отровна е и накрая ги убива, но ги прави по-бързи, по-силни и устойчиви на болка. Вярвай ми, нужна е адска сила, за да се справиш с един от тях.

— Е, както ти каза — напомни й той, — аз бях в стаята.

Той се замисли, загледан в празната си халба.

— Но защо просто не уби всички ни? Имам предвид Уелс. Нямаше да му е много трудно.

Кенеди усети как я притисна тежестта на вината и тревогата.

— Можеше да го направи, ако искаше. Но мисля, че е трябвало да избегне разпитите. Те се крият от светлината. Споменах за полицейските разпити с надеждата, че той ще избяга. Не предположих, че ще се самоубие, за да избегне неудобни въпроси на дневна светлина.

Тя взе чантата си, оправи сакото си и се подготви да тръгне. Ръш пренебрегна тези сигнали.

— Какво ще правим сега? — попита той.

Кенеди се намръщи.

— Няма да правим нищо — отговори. — Прибираме се да спим. Никой от нас не е във форма да взима важни решения.

Ръш се засмя глуповато.

— Мислиш, че решенията ще зависят от нас. Наистина ли?

Кенеди се надигна.

— Мисля, че трябва да изчакаме и да видим — отвърна тя. — Ако извадим късмет, всичко ще приключи тук.