Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 54

Но нямаше да стане така, разбира се. И точно по тази причина бе наредила на Изи да не се връща у дома и бе разказала на Ръш достатъчно, за да го накара да внимава. Нищо не бе приключило. Нямаше начин.

Тя и Емил Гасан. Не беше съвпадение. Беше привлечена в тази история от сила, която не можеше да види или определи. Намираше се тук поради някаква причина, за която нямаше представа.

— Ще говорим утре — каза. — Трябва да поспя.

— Добре.

— Тук ли оставаш?

— Имам нужда от още едно питие.

— Не забравяй, че ще ти се наложи да се прибереш у дома — напомни му тя. — Ще се видим утре.

Но когато му обърна гръб, той извика името й. Кенеди погледна през рамо.

— Бен — каза той завалено и тя не го разбра.

— Какво?

— Бенджамин. Малкото ми име. Бях кръстен…

— Добре — кимна тя. — Съжалявам, превалено е късно за това. Сега си Ръш.

Той въздъхна тежко.

— Каква е тайната на хубавата шега? — попита Ръш.

— Точният момент.

— Да. Значи тази беше лоша.

Кенеди едва успя да хване автобуса на площад „Лестър“, после се спусна към Пимлико с последния влак.

Краката й тежаха и през целия път се чудеше къде точно да спи. Предишната нощ в леглото на Изи, ала сама, се бе почувствала като на чужда планета. Но подозираше, че в собственото си легло щеше да е като в гробница.

Накрая се спря на леглото на Изи, защото бе оправено и можеше направо да се просне в него. А дали щеше да заспи, бе въпрос, на който щеше да получи отговор след известно време. Тя отвори вратата и влезе, като се зачуди за миг защо ключалката й се стори по-хлабава от обикновено. Прекрачи прага и видя, че вратата на всекидневната е отворена. Знаеше, че я бе затворила сутринта, следователно вече знаеше и защо ключалката бе хлабава.

Да остане или да избяга? Професионалист не би й дал възможност да избяга, а ако беше обикновен крадец — дано, господи — вероятно можеше да се справи с него. Тя бръкна в чантата си, за да извади лютивия спрей.

Някой я хвана изотзад и прикова ръцете й встрани. Притиснаха нещо към лицето й и макар да се мъчеше да не си поеме дъх, изгуби съзнание още преди да усети миризмата на лекарството.

13.

Светът се завърна около нея на части, много по-бавно, отколкото бе изчезнал.

Първо долови звуци: бавни, дискретни, басови. Не думи, а нещо, което не успя да определи.

После нещо гадно и кисело, отчасти миризма, отчасти вкус се надигна около и в нея. Тя потръпна.

— Мистак хе. Хе мет е’вер.

Хванаха я за главата и раменете. Тя се опита да се отдръпне от ръцете, но те просто я завъртяха настрани. Стомахът й се сви, тя повърна немощно и топла течност потече по устните и езика й.

Плат под бузата и тялото й. Мек и прохладен. Намираше се в легло.

Появи се светла точка, която се разшири. Пред нея се забелязваше движение.

— Можеш ли да ме чуеш? Чуваш ли какво казвам?

Мъжки глас, дълбок, но мелодичен.

Кенеди застина, докато се мъчеше да подреди спомените си. Стълбите. Вратата. Леглото. Не, нещо липсваше… Някой застана зад нея, прикова ръцете й настрани и притисна кърпа до лицето й. А после леглото. Чудесно.