Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 50

Ръш сви рамене в жест, който обхващаше нараняването му, нейното, болницата и цялата откачена история.

— Ами ти ми кажи.

Кенеди се поколеба. Знаеше, че ще отговори само на няколко от безбройните му въпроси. Но се налагаше да признае, че той има право да зададе много повече. Погледна часовника си. Беше девет и половина вечерта. Учудващо рано.

— Добре — кимна тя. — Да поговорим.

Хванаха такси и потеглиха към кръчма на улица „Сейнт Мартин“. Можеха да стигнат дотам и пеша, но присъствието на шофьора ограничаваше разговора и осигури на Кенеди време да обмисли какво точно да сподели с Ръш.

Младежът се опита да плати пиенето, но тя го отпрати да намери места, взе халба бира за него и уиски с лед за себе си и го потърси с поглед. Беше избрал ъглова маса и седеше с лице към вратата. Ръцете му трепереха, когато хвана халбата и изпи половината на екс. Насиненото му лице привличаше любопитните погледи на околните посетители на заведението.

— Как си? — попита го Кенеди.

Ръш поклати глава. Вероятно и той самият не беше наясно как се чувства.

— Ти предвиди действията му — каза той. — Или поне някои от тях. Знаеше какво ще направи.

— Нямах представа докъде ще стигне.

Ръш отпи отново и остави почти празната халба на масата.

— Но знаеше, че е опасен. И че има оръжие. Задвижи се към алармата още преди той да извади ножовете. Затова си мисля, че би могла да ми обясниш какво, по дяволите, видях днес. Защото в момента имам чувството, че се давя. Не разбирам какво ми се случи. Едва не умрях. Струва ми се, че от небето падна метеор и ме фрасна по главата. Или нещо подобно. А не виждам смисъла, нали разбираш?

Кенеди завъртя чашата си, но не изпита желание да отпие. Стомахът й бе свит като юмрук.

— В лек шок си — каза тя. — Вероятно не трябва да се връщаш на работа. Ако бях на твое място, щях да си взема няколко почивни дни. Това, което преживя, не е в обичайните ти задължения.

Той се вторачи в нея изумен и недоволен.

— Ти така ли ще постъпиш? Ще си вземеш ли почивка?

— Не — призна Кенеди.

— Не. Защото зад всичко това има нещо много по-сериозно, нали?

— Да.

Ръш ококори здравото си око.

— Знаех си. Разбрах го по лицето ти. Искам да ми разкажеш за това.

— Не мога да го направя, Ръш.

— Не можеш?

— Няма да го направя. Повярвай ми, за теб е много по-добре да не знаеш. Да не се доближаваш до тази история.

— Какво означава това? — попита той.

Кенеди се опита да подбере думите си грижливо, но сякаш бе оглупяла и с вързан език.

— Това е от онези неща… веднъж узнаеш ли за него, не можеш просто да се оттеглиш. Има последици.

По лицето му пролича, че бе издрънкала дивотия.

— Готов съм да рискувам — отвърна той.

— Не — възрази Кенеди. — Слушай, Ръш, чувствам, че ти дължа нещо. Но не обяснение, а предупреждение. Попита ме дали знам кой е Алекс Уелс.

— Знаеш ли?

— Познавам… семейството му. Срещала съм ги преди и знам какви са. Ще търсят отмъщение за онова, което се случи с него. Срещу всеки, който се намираше в стаята, веднага щом узнаят кой точно е бил там. Така че най-разумното е да изчезнеш колкото се може по-далеч от Райгейт Хаус за известно време и да изчакаш суматохата да утихне.