Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 41

Това беше единствената липсваща книга. След нея до края на кашона всичко бе идеално подредено.

Ръш бе впечатлен. Най-вече от могъществото и пъргавостта на микроскопа, но не по-малко и от това, че някой е положил толкова усилия за една книга.

— Предполагам, че е ценна — замислено каза Кенеди. — Почти на четиристотин години е.

— Това е нищо — възрази Партридж. — Не съм съвсем наясно с бизнеса с антики — въобще не влиза в моята сфера на действие, но бих казал, че книга от онова време би струвала… ами не повече от стотина хиляди лири. Професор Гасан, съгласен ли сте?

— Не съм експерт в оценяването на пазарната стойност на тези неща — запротестира Гасан. — Но бих се изненадал, ако книгата е била застрахована за повече от петдесет-шестдесет хиляди.

Ръш се замисли. В кашона имаше сума ти други книги, чиято стойност вероятно бе поне същата, ако не и по-голяма, при това не тежаха много, така че за крадеца щеше да е лесно да грабне купчина от тях и да изчезне.

Но всички знаеха от доказателството на пръстовите отпечатъци, че не бе станало така. Преравяш седем кашона, взимаш един предмет и спираш. Очевидно си дошъл тук точно за този предмет.

А после какво? Изгаряш го? Защото онова, което Ръш бе видял в другия кашон, определено бе пепел.

Гасан се вгледа в Кенеди любопитно. Сега, след като бе сътворила подобно чудо, очакванията му към нея явно бяха адски високи.

— Много добре, Хедър — каза той. — Събра доказателствата. Предполагам, че имаш и план как да ги използваш?

— Мисля, че сме готови да притиснем заподозрения — отговори тя. — Ще се наложи отново да използваме залата за конференции.

— Залата за конференции? — намръщи се Гасан. — Няма ли да е по-дискретно в моя кабинет?

— Обзалагам се, че ще е — съгласи се Кенеди. — Но не виждам вреда в това да посеем малко шок и ужас.

11.

— Започнали сте работа тук преди шест месеца — каза Кенеди.

Бе настанила Алекс Уелс по такъв начин, че да получи пълния ефект от съдебна зала. Столът му стоеше срещу техните, от другата страна на гигантската като крепост маса. Самата Кенеди, Емил Гасан и Торндайк седяха един до друг по средата на дългата маса. По нейно нареждане Ръш стоеше отстрани, точно до рамото на Уелс, за да му покаже колко сериозно и официално е всичко това. Но Уелс не изглеждаше притеснен. В поведението му нямаше нищо, което да подскаже, че има какво да крие. Седеше грациозно, отпуснал ръце настрани и свел леко глава като актьор на прослушване.

— Да — потвърди той.

— А преди това сте работили в Британската библиотека.

— Да — отново кимна той.

— Но не сте споменали това в молбата си. Скрили сте тази връзка, въпреки че стажът ви там може да се смята за полезен. Защо?

— Не останах там много дълго — сви рамене той. — И напуснах по лични причини, които нямаха нищо общо с работата. Не исках да отговарям на въпроси за тях.

— Ясно — съгласи се Кенеди. — Ами приятелят ви, Марк Силвър? Каква беше неговата причина да скрие, че е работил там?

Уелс погледна професор Гасан, после и Торндайк, сякаш въпросът е несправедлив и очаква един от двамата да го защити.