Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 39

— Зает ли си, Ръш? — попита Кенеди и главата на младежа се завъртя към тях.

— Аз ли?

— Да, ти.

— Не… не съм. Какво искаш?

— Иди и ми донеси каталог — нареди му Кенеди.

10.

Това отне три часа. Никой в Британската библиотека нямаше представа за какво говори Ръш, когато спомена старата колекция в Райгейт Хаус. Или пък имаха, но не виждаха причина да се нагърбят с проблема.

Най-после отегчен чиновник намери фотокопие на някакви страници, обозначени с единствената дума „прибрани“.

— Може да е това — каза той.

Май беше прав, защото списъкът бе категоризиран по стаи, които носеха номера от трийсет и четири до четирийсет и едно. Обаче това беше адски скапано, защото категоризацията беше само по стая, а не по редица или кашон. Но бе най-доброто, което щеше да получи, затова Ръш го взе и се върна в Райгейт Хаус.

Партридж и двамата студенти още сканираха стая 37, а Кенеди се разхождаше между редиците и лепеше жълти листчета за бележки на пода или по рафтовете, като отбелязваше местата, където „Келвин“ вече бе намерил съвпадащи отпечатъци. Професор Гасан, изглежда, присъстваше само като надзирател — стоеше в ъгъла и наблюдаваше с вълнение и тревога.

Ръш връчи списъка на Кенеди и я зачака да избухне, но тя не бе изненадана. Само кимна и му го върна обратно.

— Не е много полезен — отбеляза той.

— Не — съгласи се Кенеди. — Но на този етап бих се учудила, ако бях получила нещо друго.

Погледна към Стърди и Прайс, които бяха стигнали края на последната редица и сега оглеждаха стената.

— Почти приключихме — каза тя. — Ще огледаме резултата тук, после ще отведем заподозрения в залата за конференции и ще го попритиснем. Ръш, искам ти и професор Гасан да сте с мен, може би и началникът ти, Торндайк. С изключение на вас, все още няма да споделяме находката си с останалите. Първо трябва да се сдобием с пълната история.

— Добре — отвърна Ръш.

В другия край на стаята Стърди се завъртя към тях и любезно зачака да я забележат.

— Мисля, че свършихме — заяви тя.

Кенеди отиде да поговори с нея, а Ръш огледа стаята. За първи път се замисли какво точно вижда: триизмерна карта на движенията на крадеца из помещението. Или четириизмерна, тъй като натрупването на жълтите листчета сочеше колко време бе прекарал във всяка част на стаята.

Той се завъртя към Кенеди, която улови погледа му и го разтълкува правилно.

— Интересно е, нали? — усмихна се тя. — Всичко сочи към този район — посочи към края на ред B, където имаше безброй листчета. — Каквото и да го е интересувало, определено се е намирало някъде в тази отсечка. Но не е знаел точно къде.

— Докоснал е седем кашона — намеси се Стърди. — Ето тези тук, които са накуп. Останалите въобще не са пипани, освен този, сложен близо до останалите. Има отпечатък от длан, което означава, че просто го е бутнал настрани, за да не му пречи.

Докато говореше, студентката погледна Кенеди леко притеснено, сякаш хипотезите бяха неин прерогатив. Хедър й кимна окуражително.

— И аз така смятам. Е?

— Значи е знаел какво търси, но не и къде точно да го намери.