Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 40

Защото бе работил по списъка, внезапно осъзна Ръш. А той категоризира книгите по стая, а не по кашон. Може би е започнал на случайно място или пък е направил избора си въз основа на дължината на списъка и разположението в него на онова, което е търсил.

А това означаваше…

Ръш загря, че досега бе гледал погрешно на нещата. Беше приел, че крадецът е минал през стая 37, за да се измъкне от сградата, след като е свършил работата си някъде другаде. Но купчината листчета сочеше ясно какво точно бе станало.

Крадецът е търсил книга или няколко книги.

— А фактът, че е спрял след седем кашона — отбеляза Кенеди, чиито мисли се движеха в същата посока, — означава, че е намерил онова, за което е дошъл.

— В кашон номер седем.

— Ето този — каза Кенеди, като сложи ръка върху него. — Емил, имаш ли нещо против?

— Разбира се, че не, разбира се.

Гасан, развълнуван и леко притеснен от развитието на събитията, й махна бързо с ръка. Кенеди отвори кашона и извади първия том. Не беше точно книга, а тънък памфлет на потъмняла от времето хартия, прибран в твърд найлонов плик.

Тя го вдигна и им го показа. Заглавието не се разчиташе лесно. Всичко бе написано с един и същ шрифт, но в различни размери, а на някои места и в курсив.

Новогодишен подарък

ЗА

ПАРЛАМЕНТА

и

АРМИЯТА,

ПОКАЗВАЩ

каква е властта на КРАЛЯ

и каква е КАУЗАТА на онези,

които наричат

КОПАЧИ

Това ли е животът и същината на каузата,

която парламентът декларира

и за която се бори армията.

— Новогодишен подарък за парламента — прочете Кенеди на глас.

— От Джерард Уинстенли — довърши Гасан.

Кенеди огледа корицата.

— Да — потвърди тя. — Точно той. Познаваш ли го?

— Уинстенли бил копач. Копачите били пракомунистите от времето на Английската гражданска война. Вярвали в общата собственост върху земята.

Ръш се консултира със списъка и откри памфлета бързо.

— Средата на седемнайсети век — съобщи той. — Хиляда шестстотин петдесет и втора.

Кенеди се върна при кашона и извади следващата книга. Още един памфлет, сходен с първия по външен вид и състояние: „Платформа за закона на свободата“. Ръш прочете заглавието през рамото й. Тя пъхна памфлета обратно в кашона и извади друга книга, подвързана и очевидно по-нова, озаглавена „Политически и религиозен екстремизъм в безвластието“. Завъртя я, за да прочете каталожния номер на гърба.

— Може и да извадим късмет — отбеляза. — Изглежда книгите са били прибрани в кашона според реда на каталога. А сега, когато вече разполагаме с него, имаме шанс да открием дали нещо липсва.

— Сегашният момент е напълно подходящ — обади се Гасан, като взе списъка от ръката на Ръш.

Кенеди се зае с кашона, Гасан зачете от списъка, а Ръш, Прайс и Стърди наблюдаваха, потънали в тържествено мълчание. Джон Партридж се оттегли в ъгъла на стаята, за да запали цигара, което бе строго забранено в сградата. Нужни им бяха само десет минути, за да открият първия липсващ екземпляр.

Заглавие: „Тръба, възвестяваща възмездие, или Божият план, разкрит в многобройни печати“

Автор: Йохан Толър

Каталожен номер: 174583/762

Дата: 1658 г.