Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 43

Адам Блейк

— Не — съгласи се Кенеди. — Не изглежда, нали? Човек би предположил, че отчетите за напускането на службата биха показали, че някой не си е отишъл у дома онази вечер. В петък вечер.

— Взломът е станал в понеделник вечерта или вторник сутринта — обади се професор Гасан за първи път.

Той изглеждаше малко объркан и очевидно не бе чул абсолютно всичко, но се опитваше да си придаде вид на човек, който е наясно с цялата работа.

Кенеди го изгледа бързо и поклати глава.

— Не, професоре, не е станал тогава. Само така е изглеждало. Но само защото работата се е оплескала. Господин Уелс е заел поста си в петък, преди да заключат за нощта. Отворил стая 37 с картата си в 4:53 следобед. Седем минути по-късно, точно навреме, с картата му е отчетено напускане и по всичко личало, че си е отишъл у дома. Но не сте го направили, нали, господин Уелс? Връчили сте картата си на приятеля си Марк Силвър пред вратата на стая 37. Той е регистрирал напускането ви за деня, а вие сте отишли до кашона, грижливо подбран да бъде вън от обсега на камерите, пъхнали сте се в него и сте изчакали всичко да утихне. Лесна работа, и стига Силвър да избере подходящия момент, никой не би забелязал, че някой отчита две карти една след друга. Просто е трябвало да прокара първо своята, после да изругае, сякаш машината не е разпознала картата му, и да прокара вашата.

Кенеди отвори капака на кашона и го наклони, за да покаже вътрешността му на Уелс, а после и на останалите. Тя го завъртя в ръце, за да видят изхвърлените дрехи и тънкия слой пепел под и около тях.

Уелс промърмори нещо под нос. Ръш не беше сигурен, но звучеше като чужд език.

Кенеди се вторачи в престъпника любопитно.

— Какво казахте?

Уелс не отговори.

— Няма много следи от тридневно обитаване — каза тя, като потупа кашона. — Катетър ли използвахте или просто си сложихте памперс? Но това все пак означава три дни без ядене и пиене, защото не сте можели да вземете много неща със себе си. Били сте доста ограничен.

Уелс прикова очи в нейните.

— Повечето неща си имат граница — каза той със заплашителен тон.

— Господин Уелс е искал да остане сам в стаята с книгите, независимо колко време е щял да загуби — продължи Кенеди, пренебрегвайки забележката му. — Намерението му е било да претърси всеки кашон, докато намери определен том. А след като го намери, е трябвало да изчака края на уикенда. Защото в понеделник Марк Силвър е щял да се върне, да отчете картата му на главния вход и да отвори стая 37, за да го освободи.

— Хедър — обади се Гасан, — до какви заключения ни води това? Тези двама мъже са отишли в Британската библиотека, за да търсят книгата на Толър и са я проследили дотук?

— Точно така — потвърди Кенеди.

Тя се загледа в лицето на Уелс, чието изражение се промени при споменаването на Йохан Толър — стана по-напрегнато, а после доби отбранителен вид.

— Но единственото им откритие в библиотеката е било същият списък, който Ръш ни осигури. Това ги е насочило към стая 37. След това е трябвало да разчитат само на себе си. И тогава нещата са се объркали, защото Марк Силвър не се върнал в понеделник. През уикенда бил убит от неизвестен шофьор. А човек не може да планира подобна катастрофа. Господин Уелс вече разполагал с книгата, която издирвал от дълго време…