Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 4

— Здрасти — каза тя.

— И на теб — отвърна Кенеди.

— Ще получа ли целувка?

Добър въпрос, но Хедър не разполагаше с отговор, нито с идея как да се измъкне. Пристъпи гузно напред, целуна Изи по бузата, после мина покрай нея.

Изи я загледа как се отдалечава.

— Рано се прибра — отбеляза тя. — Какво, да не би да си започнала да ме проверяваш?

— Не — отговори Кенеди. — Защо? Трябва ли да го правя?

— Не.

— Добре тогава.

Изглежда бяха стигнали до края на този разговор. Кенеди влезе в дневната, като се отби в кухнята, за да сложи лед в чаша. Но когато отвори шкафа с напитките и се видя в огледалото на гърба му, загуби ентусиазма си. Вече бе изпила едно. Ако се вцепенеше в единайсет сутринта, щеше лесно да се разплаче.

Изи я последва в стаята.

— Какво е станало? — попита тя. — Не трябва ли да си в „Шитхаус Бригадун“ тази сутрин?

— „Сандхърст Балантайн“.

— Да де. При тях.

— Бях — завъртя се към нея Кенеди с бутилка в ръка.

— Предаде ли им доклада си?

— Опитах се.

Изи наклони глава настрани и я погледна смешно озадачена, което Кенеди би намерила за привлекателно, ако беше в друго настроение. Сега обаче само се раздразни.

— Клиентът отказа да ме изслуша. Нареди ми да не предавам доклада. Предложи да ми плати премия, ако го изхвърля и дам на смотания му малък отдел добра характеристика.

— Не разбирам — каза Изи.

Кенеди напъха бутилката уиски обратно в шкафа, после я извади отново и си наля.

— Правдоподобно за опровержение — промърмори тя, докато действаше. — Докладът твърди, че във фирмата има поне един или вероятно двама души, които търгуват с акции на клиенти благодарение на поверителна информация. Ако Кенууд знае за това, трябва да направи нещо по въпроса. А тъй като единият от двамата мошеници, сигурният, а не заподозреният, е началникът му, той реши, че предпочита да не знае.

— Защо тогава въобще те е назначил? — учуди се Изи. — Това е тъпо.

Кенеди кимна и отпи от силното уиски. Намръщи се погнусено. Вкусът на Изи относно алкохола беше кошмарен. Но все пак допи чашата.

— Угодничеството е част от работата му. Трябваше да си даде вид, че върши нещо, но се надяваше да се върна с празни ръце. Но когато не го направих…

Тя замълча.

— И ти взе ли я? — попита Изи.

— Кое да взема?

— Премията.

Кенеди въздъхна и остави празната си чаша на масата.

— Не, Изи, не я взех. Той се измъкна от отговорност като накисна мен. Ако взема подкупа и след година-две финансовата комисия проведе разследване, Кенууд може да каже, че аз съм укрила информацията. Тогава той ще е на чисто, а комисията ще се нахвърли върху мен.

— А, добре — кимна Изи и изражението й се промени. — И?

Кенеди й показа кокалчетата си, покрити със собствената й съсирена кръв.

Изи хвана ръката й и я целуна.

— Браво на теб, бебчо — каза тя. — Стига да не те съди. Ще те съди ли?

— Не мисля така. Когато съм насаме с някого, винаги правя запис. И го записах как ми прави непочтеното предложение. Ще изпратя доклада бездруго на него, на началника му и на президента на фирмата. За съжаление той все още ми дължи половината сума за работата. А когато си тръгнах, не се бръкна за чековата си книжка.