Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 2

И Бер Лусим му отговори ритуално. Разтвори сакото си, за да покаже ножницата от тъкан коноп, закрепена към подплатата, и извади един от ножовете. На много места тези ножове се наричаха „шанкове“, тъй като нямаха отделна дръжка, а само удебелен ствол, който можеше да се държи безопасно, и тънко несиметрично острие, закръглено от едната страна до върха и достатъчно остро да разреже косъм.

— Ето острието — каза той, като го завъртя и го подаде на Шеколни.

Пророка го взе и кимна благодарно. После се завъртя към коленичилите мъже и жени.

— От греха ви ще дойде велико добро — каза той, като заговори на собствения им език, за да го разберат и да се утешат. — От болката ви ще се роди невероятна благословия. А от смъртта ви — вечен живот.

Оказа се прав за шума. Въпреки запушените усти и бързината на Шеколни следващите двайсет минути бяха мъчителни и изтощителни. Всички от наблюдателите бяха запознати със смъртта, но смърт от този вид, където жертвата е безпомощна и обзета от паника, защото вижда какво предстои, не е приятна за гледане.

Но те наблюдаваха. Защото знаеха за какво бяха убийствата и какво зависеше от тях. Пророка най-после се надигна, ръката му трепереше от умора. Робата му вече не беше червена. В сумрачната стая кръвта от която бе прогизнала, я правеше черна. Бер Лусим пристъпи напред, за да подкрепи Шеколни, и част от кръвта се просмука в него, буквално и преносно.

— Колелата започват да се въртят — каза Шеколни.

— А крилата да пляскат — отвърна Бер Лусим.

— Амин.

Бер Лусим направи знак да запалят огъня.

Когато подкараха напред, старата къща гореше. Не като главня, а като фар в старите времена, разположен на хълм, за да предупреди спящите жители за предстояща криза.

Но никой нямаше да го разтълкува по този начин, помисли си Бер Лусим. Предупреждението щеше да остане незабелязано, докато не стане прекалено късно.

В този величествен момент го осени мисъл. В по-младите му години, когато устремът му понякога надвиваше над вниманието, той си бе спечелил името Дявола. А сега вече беше нещо много повече.

Когато паднеше капакът на ада и всички демони се вдигнеха изведнъж, вероятно хората щяха да запомнят иронията.

Първа част

Тръба, възвестяваща възмездие

1.

Хедър Кенеди, бившата сержант детектив Кенеди 4031 от лондонската полиция, отдел „Тежка и организирана престъпност“, сега без ранг, излезе от фоайето на Лондон Бридж 32, сградата, позната още като „Шард“, в ярката слънчева светлина. Тръгна бързо надолу по стълбите, но след като слезе, застана по средата на тротоара, несигурна как да действа нататък и бутана от минувачите.

Дясната ръка я болеше.

Дясната ръка я болеше, защото кокалчетата й кървяха.

Кокалчетата й кървяха, защото ги бе разранила в челюстта на мъжа, който допреди пет минути бе неин работодател.

Това бе уравнение, което все още не можеше да реши.

Кенеди бе раздразнена и доста изненадана от невъздържаното си избухване. При нормални обстоятелства, ако клиентът направеше сексистка забележка или се опиташе да я опипа, или дори се усъмнеше в професионалните й способности, тя се справяше с положението спокойно и опитно и се измъкваше без проблеми. В никакъв случай и при никакви обстоятелства не би го ударила.