Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 6

А както се оказа, обичаше и да го прави дори когато Кенеди не беше наоколо.

Сега съвместният им живот бе в застой: вечната драма на хванатите в изневяра — Изи, бързаща да се покрие, смотан младеж, който се опитваше да разбере какво става, и Кенеди, застанала до вратата с ококорени очи и бясна.

Изи никога не й бе обещавала вярност, а и бездруго правеше разлика между жени и мъже. Жените бяха любовници, партньори, сродни души. Мъжете бяха тръпка, която удовлетворяваше от време на време. Кенеди никога не бе смятала изтръгването на обещания за необходимо или желателно. В мизерната история на сексуалния си живот не бе имала повече от една любовница едновременно и това й се струваше предостатъчно.

Трябваше да прости на Изи. Или пък да се изнесе със злобна забележка от рода на: „Виж какво изпускаш, скъпа“. Не можеше да направи нито едно от двете. Пасивната агресия на обвиненията, укорите и мрачното отдалечаване бе ужасната среда.

Телефонът й звънна. Тя погледна екранчето и видя, че отново се обажда Емил Гасан. Предаде се и отговори, но само за да му каже, че моментът не е подходящ.

Гасан обаче я изпревари.

— Хедър, търся те цял ден. Страшно се радвам, че най-после те хванах.

Тя се опита да го отклони.

— Професоре…

— Емил — прекъсна я той.

Кенеди не му обърна внимание. Не искаше да се обръща към него с малкото му име. В известна степен дори й се струваше нередно, че сухият и упорит професор има малко име.

— Професоре, наистина не мога да говоря сега. Заета съм.

— О!

Гасан звучеше по-мрачен от обикновено и Кенеди бе обзета от угризения. Знаеше защо й се обажда и какво означава това за него. Ставаше дума за онзи стар случай. Най-голямото откритие в научната му кариера бе нещо, което не можеше да обсъжда с никого освен с нея. И често му се налагаше да си излее яда. Разказваше й неща, които и двамата вече знаеха, а тя трябваше да го слуша. Смяташе това за услуга. А тези разговори й показваха през какво минаваше Изи по време на работния си ден.

— Просто… нали разбираш… напрегната работа — оправда се тя. — Ще ти звънна по-нататък през седмицата.

— Значи графикът ти е натоварен? — попита Гасан. — Не разполагаш със свободно време да приемеш и друга задача?

— Да приема…? — озадачи се Кенеди и въпреки настроението си се развесели. — Какво? Да не би да се нуждаеш от детектив, Емил? Искаш да открия изчезнала от библиотеката книга или нещо такова?

— Да. Нещо такова. Ако беше свободна, щях да те помоля да поемеш малко работа. Много поверителна и добре платена. За сегашния ми работодател.

Кенеди се поколеба. Беше адски лицемерно и абсурдно да се отметне така безсрамно и бързо, но наистина се нуждаеше от пари. А още повече се нуждаеше от нещо, което да я държи вън от апартамента, докато реши как да постъпи с Изи.

— И кой е сегашният ти работодател, професоре?

Той й каза и веждите й се повдигнаха изненадано. Определено беше стъпка нагоре от градските мръсници.