Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 3

Но дори не можеше да си спомни последния път, когато се бе чувствала нормално.

Разтривайки предпазливо наранената си ръка, тя се вля в солидния поток минувачи и туристи. Искаше да се прибере у дома и да накисне дланта си в студена вода. Искаше и сериозно, силно питие, последвано от още по-силно. Единственият проблем с това бе Изи. Не беше сигурна колко още може да се срине денят й, без да падне на дъното. Нито пък какви може да са последствията, ако влезе неочаквано при Изи по средата на работния й ден и без предупреждение. Последния път, когато това се случи…

Кенеди се помъчи да отклони мисли от тази посока, но не и преди да види отново образа, който се опитваше да избегне, и да изпита познатите чувства: горчива ярост, подсилена от ужасяваща празнота като евтино уиски върху лед.

Затова не се прибра у дома, а влезе в бар — невзрачно място от голяма верига с пресилено весело име, украсено с бурета, и си поръча уиски. Отпиваше мрачно и се чудеше какво ще последва. Работата в „Сандхърст Балантайн“ трябваше да е началото на нещо хубаво, но да удариш жестоко шефа си значително намалява шансовете той да те препоръча на приятелите си. И ето я тук, без никакви клиенти, с празен тефтер за ангажименти и изневеряваща приятелка. Бъдещето изглеждаше страхотно.

Великолепната фигура на Кенеди и дългата й руса коса привличаха вниманието на другите пиещи през деня. Или това просто бе обичайният интерес към жена в униформа. Нейната бе изключително строга — полицейски син гащеризон и черни войнишки обувки, но за някои мъже самото наличие на униформа бе достатъчно. Тя тъкмо довършваше уискито си, когато телефонът й звънна.

Кенеди го извади бързо, изпълнена с внезапна надежда: понякога се отваря врата точно когато друга се затвори.

Но се обаждаше Емил Гасан. Той беше историк в шотландски университет, с когото се бе запознала при стар случай — единствената тема, по което би разговарял с нея. Кенеди отхвърли обаждането и метна телефона обратно в чантата си.

Зачуди се дали да прекара деня в скитане из Лондон: да посети галерия или да отиде на кино. Но това бе абсурдно. Не бягаше от училище, а бе останала без работа и нямаше смисъл да отлага. Изпъна рамене и се отправи към вкъщи.

Домът й се намираше в Пимлико — кратко пътуване в претъпканото метро, но после — дълга разходка по Воксхол Бридж Роуд. Достатъчно дълга, за да й даде възможност да преразгледа по-раншния си реторичен въпрос, докато стигне до апартамента си. Къде точно е дъното напоследък? И наистина ли иска да узнае?

Вдигна доста шум с ключа си в ключалката, затътри крака по пода и затвори вратата с трясък. Когато влезе в коридора, Изи се появи да я посрещне — от дневната, а не от спалнята, за облекчение на Кенеди.

По-ниска и мургава от Кенеди, Изи се открояваше значително повече: енергична и гъвкава топчица от сексапил, ни най-малко ненарушен от широкия й ханш. Вторачи се в Кенеди от края на коридора, излъчвайки едновременно изненада и подозрение, и отметна косата от шоколадовокафявите си очи.