Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 29

Идеята Изи да прекара известно време с единствения си брат и семейството му бе на Кенеди. Искаше да я отдалечи от себе си, докато разбере кое пиле от предишния й живот е решило да си свие гнездо при нея? Трябваше да е това. Нямаше логика нападението да е свързано с работата й в Райгейт Хаус, която едва бе започнала. Но я притесняваше времето, както и обезпокояващото ехо от черния костюм и маската, които бе видяла и на записа от охранителната камера. Но дори ако взломаджията от Райгейт Хаус бе достатъчно откачен и отчаян, за да извърши убийство, с което да прикрие кражбата, Кенеди определено не представляваше достатъчно сериозна заплаха, за да мотивира подобно нападение. Не знаеше нищо, нямаше идеи, нито следи.

Изи възнегодува и се присмя на идеята, че трябва да бъде защитавана, но от друга страна, беше адски секси, че Кенеди иска да я пази и да бъде нейният рицар в блестяща броня. А след като се прибраха в удобния й апартамент, сексът, последвал разговора им за безопасност, достигна до висоти и дълбочини, които изненадаха и двете им.

Но когато свършиха и легнаха една срещу друга в усуканите чаршафи като жертви на торнадо, проблемите им — връзката им и нападението — все още не бяха разрешени. Един час дива страст не означаваше, че вече са в безопасност. А прясната превръзка на челото на Изи им напомняше, че някой току-що се бе опитал да циментира съдбата им с истински цимент.

Според Кенеди бе разумно да се разделят за известно време. Отчасти за да решат какво изпитват една към друга, отчасти защото така Изи щеше да е далеч от опасността, докато Кенеди научи откъде идва заплахата и я премахне.

Но не й беше лесно да убеди Изи. Страхотният секс и желанието на Кенеди да я предпази напълно промениха прогнозата й за връзката. Сега Изи искаше да се възползва от тази промяна и да накара Кенеди да й каже, че й прощава.

— Не ме карай да ходя в проклетия Лестър! — замоли се тя. — Мога да се пазя и тук. Ще отида да поживея при Полин и Кес в Брикстън.

— Прекалено е близо и очевидно — категорично отговори Кенеди. — А и ще продължиш да се виждаш с хората, с които обикновено общуваш. Всеки, който се опитва да те открие, ще те намери за един ден.

— Ами работата ми?

Кенеди взе телефона й от канапето и го размаха пред лицето й, преди да го пусне в чантата й.

— Това е работата ти. Можеш да я вършиш и на триста километра разстояние. А най-хубавото е, че няма да се изкушиш да поканиш някой от редовните си клиенти да се видите на живо.