Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 234

Но в кобура на глезена й имаше друг пистолет: малкия скромен М26, който бе взела от Нахир и Шрага.

Тя изстена и се претърколи, сякаш беше в агония, и използва движението, за да свие крака и да ги приближи до лявата си ръка. Струваше й се, че дясната й китка е счупена, вероятно когато Бер Лусим простреля оръжието от ръката й — страхотно постижение, дори и при това късо разстояние.

— Времето се съдържа във вечността, както песъчинката в перлата — каза Бер Лусим. — Толър е видял всички неща и отблизо и отдалеч и се е интересувал от тях.

Ръш повдигна книгата с треперещи ръце.

— Добре, може и така да е. Може да е станало така. Но ето ти и друг сценарий: Толър е бил Господин Никой. Просто някакъв тип. Но е бил англичанин. И е излязъл от Англия, за да попътува или просто защото е бил търговец или дипломат. Та докато пътувал из Алпите, преживял инцидент. Но не е бил сам, когато се случило това. Имало и друг оцелял. Лежал до него ранен, вероятно умиращ. А това бил твоят пророк, скоро напуснал Гинат Дания. И в този момент всичко се променило за Толър. Животът му се преобърнал с краката нагоре. Защото раненият халюцинирал и не можел да спре да говори. Или просто знаел, че умира. Трябвало да разкаже историята на живота си, преди да умре, а Толър бил на подходящото място и го слушал. При това слушал адски внимателно.

— Това е гротескно — отвърна Бер Лусим.

— Та Толър изслушал историята. Святото предателство. Тайният град. Краят на света. Откровение. Не, цяла книга с откровения. Трябвало да е истина, защото кой би губил последните часове от живота си да измисля подобна откачена история? Сякаш Господ бил пратил този човек на точното място и в точното време, за да отвори очите на Толър. А щом всичко приключило и мъжът умрял, той се върнал в Англия и подновил живота си. Но вече бил пророк. Човек с послание. И искал да вдъхне колкото се може повече авторитет на посланието си, затова измислил историята с ангела. Или пък вече си въобразявал, че наистина е бил посетен от ангел. Или пък е смятал, че твоят човек е ангел.

— И защо това да е истина? — попита Бер Лусим. — Къде са ти доказателствата?

Диема бе дръпнала крачола на джинсите на около десет сантиметра от глезена си, разкривайки кобура. Пистолетът вече лежеше в ръката й. Но сега се появи друг проблем. Всъщност два проблема. Как да сломи съпротивата на Бер Лусим при втория опит, когато вече използваше по-бавната си и слаба ръка? И как да се прицели в него и да го простреля, без да уцели и Ръш, който беше на пътя й? Тя забеляза, че Кенеди я наблюдава, готова да се задвижи заедно с нея.

— Доказателствата не са важни — отвърна Ръш, — макар да разполагам с такива. Поне с няколко. Но помисли малко. Моята версия не ти ли се струва по-разумна? В твоята история Предвестник просто решава да стане предател и да отиде да проповядва на езичниците. В моята той проговаря само защото знае, че умира.

— Не просто е решил — възрази Бер Лусим. — Забравяш, че е бил посетен от Господ.