Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 233

— Да.

— И книгата му показва местоположението на Гинат Дания.

— Да, и това също.

— И защото е благославял приятелите и последователите си със знака на примката вместо с кръстния знак.

— Разбира се.

Ръш застана на ръба на пропастта. Не посмя да се огледа отново, за да види дали Диема или Кенеди следят движенията му. Ако не ги следяха, това нямаше да доведе доникъде. Всичко, което можеше да направи, бе да им осигури прозорец.

— Е, въпреки всички тези неща, Бер Лусим, мисля, че си подкрепял погрешния отбор. Толър никога не е бил от Племето на Юда. Бил е адамит.

Диема използва две неща, за да запази съзнание: болката от раните си и отброяването на минутите на часовника си.

Болката бе постоянна величина по хилядите разплитащи се километри от нервни окончания в тялото й. Часовникът показваше, че остават седем минути.

Бер Лусим притисна пистолета си към слепоочието на Ръш, който се наведе настрани, но не посмя да отстъпи или да се опита да избута оръжието.

— Виждам смъртта ти — каза Бер Лусим. — И без привилегията на пророчеството.

— Не, просто слушай — потрепери Ръш. — Изслушай ме. Мога да те накарам да повярваш.

— Вече вярвам.

— Тогава мога да те накарам да се съмняваш. Защо Господ ме изпрати?

— За да ме изпробва. Да изпробва вярата ми.

— Тогава… тогава трябва да се пробваш, нали? Трябва да ме изслушаш. Ако само ми пръснеш черепа, Господ ще се ядоса.

Никой от двамата не помръдна известно време. После Бер Лусим бавно спусна пистолета настрани.

— Това са глупости — тежко въздъхна той. — Но казвай каквото искаш. Глупостите не могат да ме наранят.

— Добре, погледни документалните доказателства — бързо избъбри Ръш. — В твоята версия на историята Толър излиза от Гинат Дания и се отправя на запад. После, доста дълго време след това, той пристига в Англия и започва да проповядва. Ти решаваш, че той е твоят човек заради онова, което говори. Знае за Гинат Дания. Знае за три хиляди годишния цикъл. Как иначе е можел да разбере за тях? Но какво е станало междувременно? Какво го е накарало да изостави мисията си и хората си?

— Ангел — изръмжа Бер Лусим — е говорил с него.

— Точно така — кимна Ръш. — Ангел е говорил с него и му е разказал тайните на рая. А Толър искал да сподели забележителните неща, които научил. Чувствал, че трябва да ги сподели с целия свят. Затова отишъл в Англия. И тук вече губя връзката. Гражданската война бушува. Политическата сцена в Англия е змийско гнездо, но Толър скача право в него. Сприятелява се с кого ли не, но си създава и врагове в правителството на Кромуел. Предвожда религиозните сектанти, дори става нещо като техен говорител. Присъединява се към движението „Пета монархия“. Настанява се до масата. А аз се питам защо. Какъв е смисълът? Ако си видял вечната истина, защо ще ти пука дали Кромуел или Феърфакс ще спазят обещанията си и дали епископите ще могат да говорят в парламента? Това е нещо незначително и странично. Светът ще свърши, царството ще настъпи и това е всичко, което има значение.

Диема отклони вниманието си от спора и затърси пистолета си. Беше прекалено далеч, за да допълзи до него, а и очевидно бе уцелен от куршум.