Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 232

Бер Лусим повдигна ръце в знак, че се предава.

— Давай — каза той.

— Добре — тежко преглътна Ръш.

Дотук добре, помисли си той. Рискува да погледне през рамо. Диема почти не бе помръднала, освен за да се надигне леко на левия си лакът. Все още притискаше ръка към раната си и се опитваше безуспешно да спре кръвта. Наблюдаваше Бер Лусим с помътени очи, или поне се опитваше, но главата й непрестанно клюмаше. Кенеди все още изглеждаше готова да се възползва от удобен момент. Ръш срещна погледа й и кимна незабележимо. Не още.

После се завъртя към Бер Лусим.

— Всичко, което вършиш, е заради Толър, нали? Заради пророчествата в книгата му. Все едно я е написал за теб. Сякаш преди триста години е видял появата ти и ти е проговорил през вековете.

— Той видя края на света — поправи го Бер Лусим. — Но, да, той говори с нас. Каза ни, че трябва да доведем историята докрай и да сложим начало на царуването на Месията.

— Добре. Но се чудя дали знаеш с кого си говорил. Имам предвид, научи ли нещо за живота на Йохан Толър?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Мислиш си, че го познаваш.

Ръш знаеше, че се движи в минирано поле. Но още по-силно бе чувството, че се намира в съдебна зала и разпитва свидетел. Опитваше се да изгради солидна защита само от едно предчувствие.

— Да — съгласи се Бер Лусим. — Вярвам, че го познавам.

— Ще оспоря това — каза Ръш. — Прав си, че Господ ме изпрати тук, Бер Лусим. Мисля, че той искаше да чуеш думите ми. Защото ти допусна огромна грешка. Уби много хора и се каниш да убиеш още повече, а всичко това се основава на… глупава… абе оплеска нещата. Оплеска ги ужасно.

Бер Лусим се вторачи в него безмълвно. Ръш видя в очите му как Предвестникът обмисля смъртта му. Единственото, което можеше да му помогне, бяха случайни бележки за Йохан Толър, и нямаше представа колко дълго щяха да му вършат работа.

— Има нещо, което не знаеш — каза той, а гласът му потрепери леко при последната дума. — Нещо за Толър. Сгрешил си.

— Сгрешил съм — повтори Бер Лусим меко. — Наистина ли?

— Наистина.

— И в какво съм сгрешил?

— Кой е бил той.

Бер Лусим стисна устни.

— Ще пренебрегна непочтителността ти — каза той. — Все още вярвам, че има смисъл да си тук. Причина да попаднеш на пътя ми в този важен момент. Но трябва да внимаваш какво говориш. Йохан Толър е бил вдъхновен от Господ. Да говориш лоши неща за него е все едно да богохулстваш.

Ръш не сваляше очи от пистолета в ръката му, макар че ако Бер Лусим решеше да го убие, нямаше да си хаби куршумите, защото лесно можеше да го очисти с голи ръце.

— Лошо ли е да кажа, че Толър не е бил този, за когото го мислиш? — попита той. — Не искам да богохулствам. Просто смятам, че си разтълкувал погрешно прочетеното.

Бер Лусим повдигна вежди.

— Така ли? Как?

— Ами ти смяташ, че Толър е бил вашият липсващ пророк. Единственият, който е излязъл от скрития ви град без официална заповед. Имам предвид, единственият, който го е направил преди теб и хората ти.

— Не мисля, а знам.

— Защото Толър говори за тайните вярвания на племето.