Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 223

Диема застана до рамото й, без да издаде звук, и я стресна.

— Мамка му! — изруга Кенеди.

Момичето не губи време с извинения.

— Открили са каква е била първата пратка.

— Говори.

— Обикновен експлозив. Десет хиляди тона октонитрокубан и пет килограма ацетонов пероксид.

Кенеди се замисли за количествата.

— Пероксидът е запалителното съединение?

Диема кимна.

— И за какъв взрив говорим? Няма да е достатъчно силен, за да убие милион души, нали?

— Достатъчно силен, за да срине сградите между две пресечки. В зависимост от това къде го разположиш, можеш да причиниш десет-двайсет хиляди смъртни случая.

Очевидно момичето искаше да се върнат в камионетката. То се завъртя натам и погледна Кенеди очаквателно, но тя се опитваше да си припомни по-раншната си мисъл за камионите. Мозайката се бе подредила и експлозивът беше парченцето, което липсваше досега.

— Земя и въздух — промърмори тя.

Диема загря бързо.

— Книгата на Толър — каза тя. — „Вие не можете да избирате, защото Той ще говори отначало с Огън и Вода, а накрая със Земя и Въздух“.

— Провалихме се — каза Кенеди. — Мисля, че здраво се оплескахме.

— Как? Какво пропуснахме?

— Мислехме, че Бер Лусим ще пусне рицина във въздуха.

— Така е — настоя Диема. — Няма друг начин да избие такова количество хора.

— Но малки частни самолети? Това е най-свирепо охраняваното въздушно пространство в света. Никога не би могъл да е сигурен, че ще успее да премине. А моята идея за балкони и покриви — ако вятърът смени посоката, той остава на сухо. Не може да чака. Знаем поне това. Шеколни ни каза точното време.

Диема се замисли.

— Ако земята и въздухът бяха едно…

— Точно така — съгласи се Кенеди. — Помниш ли единайсети септември? Все още си била в училище, но…

— Помня — лаконично отвърна Диема.

— Когато кулите паднаха, се образува страховит облак от прах. Стотици хиляди тонове прах заляха улиците като ударна вълна из целия Манхатън. Много хора се разболяха само заради праха. И някои от тях още са болни.

— Ха! Той ще използва експлозива, за да взриви сграда…

— Да я превърне в прах. За да се получи масивна ударна вълна и кошмарен облак прах. А рицинът е в сградата, така че отравя облака. И се разпростира оттук по улиците. Земя и въздух се смесват в отровен коктейл. А той убива всеки, който си поеме дъх.

— Но къде? — попита Диема. — Коя сграда би избрал?

— Камионите са пристигнали тук само два пъти, Диема. Не се върнали повече.

Момичето се вторачи в нея озадачено.

— И какво?

— Не е избрал фабриката, защото е харесал обзавеждането й. Избрал я е, защото е точно в северния край на Бродуей. Това е системата за доставка. Бер Лусим е създал дуло на пушка, дълго двайсет километра и широко двайсет и пет метра. Мисля, че отровата никога не е напускала сградата.

За Ръш беше доста трудно да убеди Тилмън и Нахир да дойдат и да видят какво бе открил. Всъщност още по-трудно му бе да ги накара въобще да го изслушат. След като най-после го изслуша, Нахир реши, че „открил“ вероятно бе погрешната дума.

— Сградата бе претърсена от Елохим — напомни му той, а тонът му намекваше, че само глупак би имал нужда от подобни обяснения. — Можеш да си напълно сигурен, че всичко, което ти си видял, са видели и те и са го разследвали.