Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 8
Роман Димитров
В това време се появи Дуда, видя как Друда гол ме подпира с длан, прихна пак, но дойде при нас и каза:
— Ех, братко мой, мъничък на кака, черна моя боровинке, на, гледайте, хем не е висок, а набит, в земята забит, но меч и кривак върти, както никой не може, от магиите му все хубави работи стават! Как ти се радвам, грознико, от бъзовинка-капинка по-черен, ти си ми гордост-радост, горест-младост, че ги няма нашите да те видят как съм те отгледала, да ти се радват… Далече са, братко!
А на Друда каза:
— Билкарке, тази билка ти е за цял живот лек, тази боровинка ти е за цял живот сладост, това борсуче ти е за цял живот галене…
Изворчето до нас току бликна с нова сила, поточето от него преля и пълноводно потече към онова езеро с далечното светилище.
После пък изведнъж, от де се взеха, във въздуха се сбраха парчетата на моята стара каменна чутура — ей я тупна в пясъка да се пълни от извора, да прелива надолу, към далечното езеро. От нея скокнаха пет щуреца. Засвириха тихичко, там са си и досега.
— Хей, две черешки, черни-напращели, ей го, това тук е вашето оброчище, ей го тук вашия балван, тук да идвате за сила, тук да плачете, тук да сънувате, тук да се радвате… — нарече-настави Дуда и топна ръка във водата. — Гореща е станала като вас двамата! Хубаво сте се наярили! — и се разсмя от все сърце!
Събраха се още хора около нас, погледнаха ни, взеха и те да се смеят с цяло гърло!
И Перо с катерицата наближиха. Детето ме замери с жълъд, прегърна крака ми, засмя се, като че ли отсега знаеше какви ще ги вършим след време…
Тъй.
Перо, и той се смееше!
Дуда не спираше да се смее!
Още надойдоха, всички се смееха, та превиваха!
Че и улавите Козьо и Тельо, и те дори, минаваха със стадата, и те на смях го удариха!
Настана смях до бога, сам Перун отвърна със смях!
Влас и той се смееше изпод земята и я разлюля!
Целият свят се смееше, отгоре до долу, чак коремът го заболя, всички бяха доволни, че изби лековита гореща вода, а на мене защо ми се смееха — така и не разбрах!
Този път Друда не се смя, гледаше ме с тия очи.
Стигаше ми.
* * *
Глава 6
Търкулната питка: от свят се не бяга
Върнах се, облякох се, взех си меча, кривака, някой ме докосна по крака. Гледам: катерицата, приятелката на Перо. Тупна с краче, превърна се в бог Влас.
Вдигнах меча, Влас за миг се стопи, проясни се на друго място, после пак до мен застана. Това и аз се учех да го правя…
— Чакай, Радота, искам да те поздравя!
— Какво правиш близо до Перо!
— Играя с него, Радота. Харесва му, не видя ли…
— Знам, че търсиш да обидиш баща му, това знам, както и всички го знаем! Ама не можеш. На детето ли искаш сила да покажеш?
