Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 62

Та Гореслав… Нали знаеш, хубав мъж и до небето прокопсва, но накрая не скопосва… Той е умен, грижеше се за мене, но като се усетиха в сила, всичките тези уроди, мъжки и женски откъслеци, го настроиха срещу мен, изпиха му ума… Налепиха гнила плът по сенки, по мъждукащи нощни светлинки, по неясни спомени, хората повярваха, той повярва…

Заградиха реката на времето, отклониха я по русло, където не е определено да тече…

Има още много, казах, но сега не мога да ти разкажа всичко… Искат да укрепят този град като седалище на злото и злобата… покруса и ужас, това искат… Татко Радота, там, където ме намери, захвърлена и унизена, не ми беше мястото. Ти ме спаси. Ти разяри небето. Мислеха, че като унижат и Перо, светът ще е техен… Но не стана така. И няма да бъде така.

Събрах дружина верни хора, войска, повела съм ги да си възвърна града. Ако успея, ще се съберем да празнуваме.

Тези нечовеци и нехора и вие ще ги срещнете, да знаете! Пазете се!

А за Баган не се бойте, ще го пазя и от майка му повече… — Димна се усмихна и погледна към Баган, който мереше доспехи. Како Ветре, щом съм аз до него, все едно ти си до него, да знаеш! — Ветра тревожно я прегърна, целуна челото й, а Димна — ръката й.

Вишна се взря над главата й:

— Ех, момичке-царичке, посестримо, много беди ще преодолееш! Ти ме предупреди да пазя Страшо, сега аз ще ти кажа какво виждам за тебе, калино — не можеш да убиеш змията, без да помогне родата…

— Разбрах те, како Вишне, благодаря ти за думите — каза тихо Димна.

Ние, другите, всички гледахме-мигахме като мишки в паспа̀л, не ни беше ясно какво си казаха двете.

— Не е важно кой ще бъде цар, как е справедливо, как е несправедливо, мили мои хора! Важна е наредбата на света, важно е да се научим да литваме като птици през есента и да можем да се върнем през пролетта! Благодаря ви, побратиме Перо, посестримо Ветро, че пуснахте Баган с мен! Знам, че не ви е лесно, но без него щях да съм неуверена. С него — ще провиждам и ще пребъда!

— А — щастлива ще бъдеш ли с него? — все пак попитах.

— Не съм родена да препускам по бойни полета с насочен меч, бате Перо! Родила съм се да бъда негова, а той да е мой! Ще видите как грее нашата звезда, ще се радвате! Аз го знам, той само го усеща, но ще го научи! — и откак познавах Димна, за пръв път се засмя щастливо. Прегърнах я братски. Тя яхна врания си кон.

До нея Баган с нова ризница, препасан с меч, дорестият му жребец гази нетърпеливо — как го гледаше Димна нашия син Баган! Всички едно и също видяхме, веднага разбрахме: за малко време много беше пораснал и такава лика-прилика си бяха с Димна, че всички го виждахме, само той — както си е в нашата рода — не…