Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 49

— Ти какво виждаш, Вишно?

— Виждам жал и яд, врат объркани в главата ти като вариво в гърне, затова те питам!

— Объркан съм още, снахо. Не разбирам още юнак ли съм като вуйчо, като тези, от бабините приказки, запомнени за юначества и добрини. Аз един път опитах и хайде отидох на долния свят, а на тоя причиних мъки.

— Радота, най-добре си тежим, където сме пораснали — каза Друда. — Виждам също, Перо, че не ме плашиш, както преди. Много билки знам, ще те наточа като нож…

Прекъснах Страшо, който искаше да каже нещо:

— Чакай, брате, ще кажеш… Нека аз да кажа. Дали Друда да не заведе добрите ни дечица у дома, а ние да поостанем още малко?

— Рано е още, бате Перо… Тук в града стават неща разни… Ще ти разкажа… Има някакви бунтове, проповеди нови, такива неща…

— Добре, ще чуя… Ветро, ние с тебе можем да излезем оттатък стените — с децата… Там съм харесал малка къща, ще гледаме биволиците и кравите, стадо голямо — дар от Мокра ми е. Съвсем близо… Па и да посрещнем на вуйчо Радота ечемика…

Всички се засмяхме и му вдигнахме наздраве. И той се засмя.

— Смеете се, деца… Ние въртомечим, чарове и магии правим-струваме, но ечемикът и той върши работа, важен е… Винаги трябва някой товар да пристига я с кораб, я с камили, друг да заминава…

— Ветро, а ти какво мислиш?

— Ти си ми мъж, до тебе съм, Перо. Стоя здраво! Ще идем утре заедно с децата, където казваш. На тях им дай простор да рипат-скачат… Пък и биволушки-кравки им дай, те, кажи, откак са родени, са с тях. Има и на какво друго да ги учим, ти знаеш… Ние добре ще ги научим…

— Страшо, говори ти, братко!

— Градът е разбунен. Още не мога да разбера точно, но има предсказание, което започва да се сбъдва… И знаеш ли, откъде тръгва то — от лъвовете, дето реваха, преди Радота да се бие със змея…

— Мислиш, че е свързано с нас ли?

— Да, така мисля, и с нас… А може би и с онази момичка, Димна, дето спасихме… За нея нещо шушукат, но не се отпускат пред мен. Ще разбера скоро.

— Добре, ще останем още малко, тъкмо вуйчо Радота обича тук да си почива…

Пак се засмяхме всички, но вуйчо знаеше колко го обичаме, ние не можехме да го обидим…

— Да водиш децата, че ми е мило да си играя с тях и искам да ги уча на знаци… — помоли Вишна.

— А аз — на билки — добави Друда…

— А аз — да ме яхат като магаре… — добави Радота и пак прихнахме да се смеем…

Глава 3

Циндил-Пиндил и Джаста-Праста

Наистина всичките бяха хубави деца, обикнахме ги повече от свои дори.

Баган беше почти момък, здрав, строен, както се казва — жилка, отнесен малко, все едно наднича в друг свят. Може би наистина така правеше. За Ветра беше готов в огън да рипне, жар в шепи да й занесе, чудеше се как да й угоди, какво да стори, че да е добре. Хем беше тя по-строга към него, че най-голям…

Ако Баган гледаше нейде кой го знае къде, то пък Тревна се взираше в себе си. Гледаше усмихната, вършеше, каквото се кажеше, сама си диреше работа — но беше надалече-надалече замислена, навътре в своята душа… Какво виждаше, кого чуваше, къде плуваше там — не знаеш… Дали не са всички красавици такива?