Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 56

— Не се притеснявайте за това — прекъсна го рязко Форд.

— Защо не?

— Защото — каза Форд без заобикалки — всеки, който изостане след другите, ще умре, ако има късмет.

Барстоу не отрони дума и погледна встрани. Това бе първият път, когато и двамата признаваха ясно, че това не е относително безвредна политическа измама, а отчаян и почти безнадежден опит да се избегне масово клане и че Форд беше от двете страни на барикадата.

— Е — Лазар се намеси оживено — сега, след като вие двамата сте уредили това, хайде да се заемаме. Аз мога да приземя „Чили“. Той спря и бързо прецени къде би трябвало да е орбитата на кораба и колко време ще му е нужно за срещата — да речем до 22 ч. по Гринуич. Да прибавим още час за по-сигурно. Какво ще кажете 17 ч. утре следобед Оклахомско време? Всъщност това се пада днес.

Другите двама като че бяха облекчени.

— Доста добре — съгласи се Барстоу — Ще ги имам във възможно най-добра форма.

— Добре — съгласи се Форд — ако това е най-бързият начин, може да стане.

Той се замисли за момент:

— Барстоу, незабавно ще изтегля всички полицаи и правителствени служители отвъд границата на резервата и ще ви изолирам. След като вратата се затвори, можете да съобщите на хората.

— Добре. Ще направя, каквото мога.

— Има ли нещо друго преди да прекъснем връзката? — попита Лазар.

— О, да, Зак, трябва да изберем място, където да се приземя, иначе ако гръмна, ще скъся много животи.

— О, да. Приближи се от запад. Ще поставя стандартен маркер на мястото. Става ли?

— Става.

— Не става — каза Форд — Ще трябва да му осигурим буфер при кацането.

— Глупости — реагира Лазар. — Бих могъл да приземя кораба на върха на паметника на Вашингтон.

— Не и този път. Да не се изненадаш от времето.

Докато Лазар се приближаваше към срещата с „Чили“, той сигнализира от подемника. Импулсният приемо-предавател на „Чили“ отекна за негово облекчение. Той не вярваше много на механизми, които не беше ремонтирал лично и едно дълго търсене на Чили в този момент би било катастрофално.

Той изчисли относителния вектор, изстреля подемника удари леко и насочи кораба три минути встрани от прецененото място, като бе изпълнен със самодоволство. Той остави подемника, влезе бързо вътре и поведе кораба надолу.

Влизането в стратосферата и прелитането през две трети от земното кълбо не отне повече време, отколкото бе преценил. Използва част от останалото време, което си беше позволил, като съкращаваше маневрите, за да запази износените, излизащи от употреба впръсквателни дозатори. След това той слезе в тропосферата. Наближаваше Земята. Температурата на външната обвивка бе висока, но не в опасни граници. След това осъзна какво имаше предвид Форд, като спомена времето — Оклахома и половината от Тексас бяха покрити с много гъсти облаци. Лазар бе удивен и някак си доволен. Това му напомняше за онези дни, когато времето по-скоро се преживяваше, отколкото контролираше. Животът бе изгубил част от сладостта си според него, когато инженерите-метеоролози се бяха научили как да обуздават климатичните елементи. Той се надяваше, че на тяхната планета, ако намереха такова време, щеше да е хубаво и животворно.