Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 55

Съветът чувстваше натиска на хората. Два пъти на Форд му бе гласуван вот на доверие, като вторият бе спечелен само с два гласа. Нямаше да спечели трети — трябваше да се действа.

Притесненията на Барстоу бяха различни, но не по-малко мъчителни: той трябваше да има съюзници, защото задачата му беше да подготви всичките сто хиляди члена за изселването. Те трябваше да знаят, преди да е настъпил моментът да се качат на кораба, дали трябва да заминат тихо и бързо. Въпреки това той не смееше да им каже истината твърде скоро, защото сред толкова много хора сигурно имаше някои глупаци и инати, а бе нужен само един идиот, за да провали плана, като изплюе камъчето пред охраняващите ги полицаи. Вместо това той бе принуден да опита да намери водачи, на които можеше да се довери, да ги убеди и да очаква от тях да убедят другите. Трябваха му почти хиляда надеждни „пастири“, за да е сигурен, че когато моментът настъпи, хората му ще го последват. И все пак самият брой съюзници, от които се нуждаеше, беше твърде голям, за да е сигурен, че някой няма да се окаже слаб. Имаше нещо по-лошо — той се нуждаеше от други довереници за още по-деликатна цел. С Форд се бяха спогодили по един план за печелене на време, който не бе много добър. Те използваха способите, до които прибегнаха Фамилиите, за да забавят симптомите на остаряване под предлог, че общата сума от тези способи представлява самата „тайна“. За да прокара тази измама, Барстоу се нуждаеше от помощта на биохимиците, на специалистите по жлезите, по симбиотиката и метаболизма и други експерти сред членовете на Фамилиите, а те от своя страна трябваше да са готови за полицейски разпит от най-опитните психотехници на Фамилиите, защото трябваше да са в състояние да издържат дори под влиянието на лекарства, каращи ги да говорят. Лъжливото хипнотично индоктриниране, което се изискваше за това, бе неимоверно по-сложно от това, необходимо за обикновено блокиране на говора. До този момент измамата действаше, при това доста добре. Но несъответствията ставаха все по-трудни за обяснение с всеки изминал ден.

Барстоу не можеше повече да продължава с тези номера. По-голямата част от Фамилиите, по необходимост държани в неведение, излизаха от контрол дори по-бързо, отколкото хората отвън. Те с право се ядосваха на това, което им бе сторено. Очакваха някой, който имаше нужната власт и авторитет, да направи нещо по въпроса — и то веднага!

Влиянието на Барстоу над близките му се стопяваше тъй бързо, както това на Форд над Съвета.

— Не може четири дена — повтори Форд. — По-скоро дванадесет часа, най-много двадесет и четири. Съветът ще се събира отново утре следобед.

Барстоу бе притеснен.

— Не съм сигурен, че ще мога да ги подготвя толкова бързо. Мога да имам проблем с качването на борда.