Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 54

Управителят отговори незабавно, въпреки че беше късно вечерта по географска дължина на кулата „Новак“. От подутите кръгове под очите на Форд, Лазар прецени, че той прекарва по-голямата част от живота си на бюрото.

— Здравейте — каза Лазар — по-добре да осъществим връзка и със Зак Барстоу. Има неща, които искам да докладвам.

— Значи сте вие — каза неприветливо Форд — Мислех, че сте избягали от нас. Къде бяхте?

— Купувах кораб — отвърна Лазар — Както знаехте. Нека открием Барстоу.

Форд се намръщи, но се обърна към бюрото си. Барстоу се присъедини към тях от един разделен екран. Той като че ли бе изненадан, а не облекчен при вида на Лазар. Лазар заговори бързо:

— Какво има, приятелю? Не ти ли каза Форд какво съм решил?

— Да, каза ми — призна Барстоу, — но не знаехме къде си и какво правиш. Времето минаваше, а ти не се обаждаше… Затова решихме, че повече няма да те видим.

— Глупости — възнегодува Лазар — Знаеш, че никога не бих направил нещо подобно. Както и да е, ето ме тук и ето какво съм сторил до този момент — той им разказа за „Чили“ и за разузнаването на борда на „Ню Фронтиърс“. — А сега ето как виждам нещата: по някое време този уикенд, докато „Ню Фронтиърс“ си стои ей тъй без жив човек в него, аз ще насоча „Чили“ към резервата, ще се качим бързо, ще се отправим към „Ню Фронтиърс“, ще го вземем и ще офейкаме. Г-н управител, това би означавало голяма помощ от ваша страна. Вашите полицаи ще трябва да си затварят очите, докато аз приземявам кораба и се качваме на него. След това ще трябва някак си да се промъкнем през уличния патрул. После ще е много по-добре, ако няма други самолети, които да предприемат драстични мерки спрямо „Ню Фронтиърс“. Ако вътре е оставено устройство за комуникация, те могат да извикат помощ, преди да успеем да ги заглушим.

— Дайте ми възможност за известна предвидливост — отвърна кисело Форд. — Зная, че ще трябва да отвлечете вниманието, за да има вероятност да се измъкнете. Планът е фантастичен.

— Не съвсем — Лазар не се съгласи — ако решите да използвате силите си за неотложни ситуации в последния момент.

— Вероятно. Но не можем да чакаме четири дни.

— Защо не?

— Ситуацията няма да бъде удържана толкова дълго.

— Нито пък аз — намеси се Барстоу.

Лазар погледна единия, после другия.

— Хм, какъв е проблемът? Какво има?

Те обясниха: Форд и Барстоу бяха ангажирани с напълно неосъществима задача — да пуснат в ход сложна и изкусна измама, тройна лъжа, която да има един аспект за Фамилиите, един за обществеността и един за Съвета на Федерацията. Всеки аспект водеше до уникални и явно непреодолими трудности.

За Форд нямаше човек, на когото би посмял да се довери, защото дори и най-довереният му служител би могъл да се зарази с манията за измамния фонтан на младостта. Може би греши, но нямаше начин това да се разбере, без да изложат на опасност тайната. Въпреки това той трябваше да убеди Съвета, че мерките, които взимаше, бяха най-добри за постигане на неговите цели.

Освен това той трябваше ежедневно да разпространява новини, с които да убеди гражданите, че правителството всеки момент ще им осигури „тайната“ на вечния живот. С всеки изминал ден съобщенията трябваше да стават по-подробни, а лъжите по-хитри. Хората ставаха неспокойни от забавянето, те захвърляха принципите на цивилизацията, превръщайки се в тълпа.