Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 52

— Има ли кораби на компанията за продан сега, Джо?

— Има ли? Иде ми да крещя. Ей там чака повече стомана, отколкото съм имал през последните години и инвентарът ми е в безпорядък. Ако търсиш, мога да ти предложа изгодна цена.

— Може би да. Може би не. Зависи дали имаш това, което търся.

— Имам каквото пожелаеш. Никога не съм виждал такъв мъртъв пазар. Има дни, в които не можеш да сключиш сносна сделка.

Макфий се намръщи.

— Знаеш ли какъв е проблемът? Е, аз ще ти кажа — всичко се дължи на вълнението около тези Фамилии Хауърд. Никой не иска да рискува пари, докато не разбере положението си. Как може някой да прави планове, когато не знае дали те са за десет или сто години напред? Запомни думите ми: ако Администрацията успее да изкопчи тайната от тези бабета, ще станем свидетели на най-големия бум в дългосрочните инвестиции. В противен случай…, дълготрайните влогове няма да струват и пукната пара и ще настъпи манията „яж, пий и се весели“, което ще накара Реконструкцията да изглежда като следобедно пиене на чай.

Той отново се намръщи.

— Какъв вид метал търсите?

— Не искам метал. Искам кораб.

Гримасата от лицето на Макфий изчезна, веждите му се сключиха.

— И така? Какъв вид?

— Не мога да кажа точно. Имате ли време да ги огледаме заедно?

Той се съгласи и те напуснаха сводестата зала от северния тунел, след това се поскитаха около отделни кораби, правейки лесно дълги крачки, тъй като гравитацията беше слаба. Лазар скоро забеляза, че само два кораба имат необходимите товароподемност и пространство. Единият, който си струваше повече, беше танкер, но едно пресмятане наум му показа, че му липсваше палубно пространство, дори като се включеха долните плочи на резервоарите, за да се съберат 8000 тона пътници. Другият бе по-стар кораб с разнебитени, подобни на бутала дозатори за впръскване, но бе оборудван за търговски цели и имаше достатъчно палубно пространство. Полезният му товар бе по-голям от необходимия за случая, тъй като пътниците тежат малко за кубатурата, на която се събират. Това обаче щеше да го направи бърз, което бе от изключителна важност. Що се отнася за впръсквателите, той можеше да се погрижи за тях — беше се справял с по-голям боклук от този.

Лазар се спазари с Макфий за условията на плащане не защото искаше да спести пари, а защото провалът в това отношение нямаше да е в стила му. Най-накрая те постигнаха сложно тристранно споразумение, според което Макфий купуваше „Ай Спай“ за себе си, Лазар му предоставяше пълна собственост върху него без ипотека и приемаше негарантирано обещание за плащане. След това закупи товарния кораб, като се подписа върху бележката на Макфий и прибави пари в брой. От своя страна Макфий имаше правото да ипотекира „Ай Спай“ в Търговската клирингова Банка в Луна сити, да използва приходите заедно с пари в брой или кредит, които бяха негови, за да откупи собствения си документ — вероятно преди сметките му да бъдат ревизирани, въпреки че Лазар не спомена това.