Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 47

— О, ето ви и вас! Прекарах ужасно време, докато се справя с бюрокрацията ви. Дайте ми Стареца и по-живо! Използвайте вътрешната мрежа.

— Какво, по дяволите, искате да кажете? Кой сте вие?

— Слушай, братко — рече Лазар с нотки на бавно надигащо се раздразнение — Нямаше да търся проклетия ви тесногръд отдел, ако не бях загазил. Свържете ме със Стареца. Отнася се за Фамилиите Хауърд.

Шефът на полицията моментално наостри слух.

— Докладвайте.

— Вижте — каза Лазар с уморен глас — знам, че бихте искали да гледате през рамото на Стареца, но моментът не е подходящ за опити. Ако ми пречите и ме принудите да пропилея два часа, за да докладвам лично, ще го направя. Но Старецът би искал да знае защо и можем да се обзаложим, че ще му кажа.

Главният началник реши да рискува и да свърже този човек. След това, ако Старецът не разкара този шут от екрана за три секунди, той щеше да знае, че е заложил на сигурно и е взел правилното решение. В противен случай винаги можеше да се оправдае с преплитане на линиите. Той нагласи комбинацията.

Управителят Форд беше поразен, когато разпозна Лазар на екрана.

— Вие? — възкликна той — Как за Бога — Закър Барстоу ли е?

— Затворете мрежата! — прекъсна го Лазар. Началникът премига, когато екранът замря. И така Старецът наистина имаше тайни агенти извън отдела — нещо, което беше интересно и не биваше да се забравя.

Лазар набързо и доста откровено разясни как се бе озовал там, след което добави:

— Както виждате, аз бих могъл да се покрия и да изчезна яко дим. Всъщност, все още мога, но искам да знам следното: все още ли е в сила споразумението със Закър Барстоу да ни оставите да емигрираме?

— Да, в сила е. Имате ли представа как ще качите сто хиляди души на борда на „Ню Фронтиърс“, без да се изложите на опасност? Знаете, че не можете да се доверите на собствените си хора, нали?

— Знам. Настоящата ситуация е изгодна за момента, докато изясним нещата. И аз съм човекът, който ще свърши работата. Трябва да бъда! Аз съм единственият, който е на свобода, на когото и двете страни могат да имат доверие. А сега слушайте…

След осем минути Форд бавно кимаше с глава и казваше:

— Би могло да стане. Би могло. Както и да е, започнете подготовката. В Годард ще ви очаква кредитно писмо.

— Можете ли да прикриете следите си? Не мога да размахвам кредитно писмо от управителя, хората ще се учудят.

— Имайте малко вяра в моята интелигентност. Докато писмото стигне до вас, ще се окаже рутинна банкова трансакция.

— Съжалявам. А сега — как мога да се свържа с вас, когато имам нужда?

— О, да — чуйте тази комбинация. — Форд бавно му я каза. — Това ще ви свърже с кабинета ми без препредаване. Не, не я записвайте, запомнете я.

— А как мога да говоря със Закър Барстоу?

— Обадете ми се и аз ще ви свържа. Не можете да му се обадите директно, освен ако не уредите безжичен телефон.

— Дори и да можех, нямам възможност да мъкна със себе си безжичен телефон? Добре — чао! Аз изчезвам.