Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 48

— Успех!

Лазар излезе от кабината с въздържана припряност и се върна обратно, за да вземе наетия си кораб. Той не знаеше достатъчно за настоящата полицейска практика да се правят догадки дали главният началник е проследил обаждането до управителя. Просто го взе за нещо дадено, защото самият той би постъпил по същия начин, ако беше на мястото на началника. Следователно, вероятно най-близкият полицай, който бе на разположение, бе вече по петите му — беше време за действие, беше време да замаскира следите си.

Той излетя отново и се отправи на запад, като се движеше в неконтролирания по-нисък слой, докато достигна до ивица облаци, които отделяха западния хоризонт. Тогава зави в обратна посока и отпраши към Канзас сити, поддържайки внимателно скорост под разрешения максимум и височина, която беше разрешена от местните норми. В Канзас сити той предаде самолета на местната агенция и спря едно такси, което го отведе по контролния път до Джонлин. Там се качи на местен реактивен еърбъс от Сейнт Луис без предварително да си купи билет, като по този начин бе сигурен, че полетът му няма да бъде проследен, докато записите от пътуването на еърбъса не бяха предадени за преглед на Западния бряг.

Вместо да се притеснява, той прекара времето, изготвяйки планове.

Сто хиляди души със средно тегло сто и петдесет — не, нека са сто и шейсет фунта, прецени Лазар, правеше товар от шестнайсет милиона фунта, осем хиляди тона. Космическият кораб можеше да преодолее гравитацията с подобен товар, но щеше да е доста муден. Това бе извън вниманието сега. Хората не представляваха товар. Космическият кораб можеше да повдигне тази инертна маса, но рискът да загинат бе голям.

Нужен беше транспорт.

Не беше трудно да се купи пътнически кораб достатъчно голям да преведе Фамилиите от Земята до мястото, където „Ню Фронтиърс“ се движеше по орбитата си. Пътническата служба между четирите планети с удоволствие би разтоварила подобен кораб срещу подобаваща цена. При наличието на конкуренция в превозването на пътници те желаеха да съкратят загубите си от стари кораби, които вече не се предпочитаха от туристите. Но един пътнически кораб нямаше да бъде достатъчен. Не само щеше да се породи нежелано любопитство по отношение на намеренията му спрямо такъв кораб, но също така той не можеше да го управлява без чужда помощ. Според ревизирания Акт за сигурността в космоса пътническите кораби трябваше да бъдат строени така, че да се управляват изцяло от хора, следвайки теорията, че не съществува автоматично устройство, което би могло да замени човешката преценка в критична ситуация.

Трябваше да бъде товарен кораб.

Лазар знаеше най-доброто място, където можеше да намери такъв. Въпреки усилията лунната колония да стане екологично независима, Луна сити все още внасяше значително по-голям тонаж, отколкото изнасяше. В космическия транспорт един празен товарен кораб бе по-ценен като метал, отколкото е струвал първоначално на Земята.

Когато се приземи в Годард сити, излезе от еърбъса, отиде на космодрума, плати сметките си и влезе във владение на „Ай Спай“. Подаде молба за възможно най-скорошно заминаване за Луна сити. Възможността, която му бе определена, бе за след два дена, но Лазар не се притесни от това, той просто се върна в космическата компания и заяви, че е готов да плати щедро за промяна във времето за заминаване. След двадесет минути имаше устно уверение, че ще може да тръгне за Луна сити същата вечер.