Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 27

Обичайната зала за провеждане на срещите беше твърде малка да побере тълпата. Местните хора разчистиха най-голямата стая — трапезарията — и отместиха преградите, които я отделяха от главното фоайе.

Беше полунощ, когато Лазар се качи на една временна трибуна.

— Добре — започна той — нека запазим тишина. Вие отпред, седнете на пода така, че другите да могат да виждат. Роден съм през 1912 г. Има ли някой по-възрастен?

Той направи пауза, след това добави:

— Номинации за председател… говорете.

Бяха предложени трима души. Преди да бъде предложен четвърти, последният номиниран се изправи.

— Аксел Джонсън, от семейство Джонсън, искам името ми да бъде оттеглено и предлагам и другите да направят същото. Лазар разсея мъглата снощи. Нека той поеме ръководството. Сега не е време за фамилна политика!

Другите имена бяха оттеглени, нови не бяха предложени.

— Добре, щом така искате — каза Лазар. — Преди да започнем обсъждането, искам доклад от Главния попечител. Какво ще кажеш, Зак? Арестуван ли е някой от нашите хора?

Закър Барстоу нямаше защо да се представя. Той просто каза:

— Говоря от името на Попечителите. Докладът ни не е пълен, но все още не знаем за арестуван член. Когато преди десетина минути напуснах офиса за комуникации, бе съобщено, че от всичките 9285 разкрили се члена, 9106 са намерили убежище в крепостите на други Фамилии, в домовете на все още неразкрили се или пък някъде другаде. Предупреждението на Мери Спърлинг бе удивително сполучливо по отношение на краткото време от обявяването на тревогата до публичното изпълнение на Съвета в действие, но все още има 179 братовчеди, които са се разкрили и за които не е докладвано. Вероятно повечето от тях ще дойдат през следващите няколко дни. Други пък вероятно са на сигурно място, но не могат да се свържат с нас.

— Давай по същество, Зак — настоя Лазар. Има ли достатъчно голям шанс всички от тях да се приберат невредими?

— Абсолютно никакъв.

— Защо?

— Защото за трима от тях се знае, че са в обществени превозни средства на път оттук до Луната, пътувайки с разкрита самоличност. Други, за които нищо не знаем, са почти сигурно в същото положение.

— Имам въпрос!

Един самонадеян дребен мъж близо до предните редици се изправи и посочи с пръст към Главния попечител:

— Били ли са всички тези членове, които сега са в опасност, защитени чрез хипноза?

— Не. Нямаше…

— Искам да знам защо!

— Млъквай — извика Лазар. — Ти не си в ред. Никой тук не е на съд и нямаме време за губене, когато стомната вече е счупена. Продължавай, Зак.

— Много добре, но аз ще отговоря на въпроса по този начин: всеки знае, че предложението за защита на нашите тайни чрез хипнотични средства бе отхвърлено при гласуване на събранието, което разклати „Маскарада“. Като че ли си спомням, че братовчедът, който сега възрази, тогава помогна това да се случи.