Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 29

— Ето един от онези мъже!

— Тоя? Та той не изглежда никак стар.

— Колко струват жлезите на тази маймуна?

— Не зяпай, Хърбърт.

— Защо не? Никак не е зле.

Отведоха го в кабинета на главния началник, който го покани да седне със студена любезност.

— И така, сър — каза началникът носово — ако ни помогнете, разрешавайки на помощника да ви постави инжекция в ръката…

— С каква цел?

— Сигурен съм, че искате да помогнете на обществото. Няма да ви боли.

— Това не е отговор на въпроса ми. Настоявам за обяснение. Аз съм гражданин на Съединените щати.

— Така е, но Федерацията има юрисдикция във всички членуващи щати и аз действам според нея. А сега моля, дайте си ръката.

— Отказвам. Настоявам за спазване на гражданските ми права.

— Хванете го, момчета.

За това бяха нужни четирима мъже. Дори преди поставящият инжекцията да го докосне, той стисна челюсти и върху лицето му се появи израз на внезапна агония. Тогава седна тихо и апатично. Служителите, които въдворяваха ред, изчакваха лекарството да подейства. След това началникът леко повдигна един от клепачите на затворника и каза:

— Мисля, че е готов. Не тежи повече от осемдесет-деветдесет килограма. Доста бързо го хвана. Къде е онзи списък с въпроси?

Един заместник му го подаде. Той започна:

— Хорас Фут, чуваш ли ме?

Устните на мъжа помръднаха, той като че ли бе готов да говори. Устата му се отвори и по гърдите му рукна кръв. Началникът изрева, грабна главата на затворника и го прегледа набързо.

— Хирург! Прехапал си е езика!

Капитанът на совалката за Луна сити „Муунбийм“ се намръщи, гледайки съобщението в ръката си.

— Каква е тази детска игра? — Той стрелна с поглед третия си пилот. — Кажи ми, господине.

Третият пилот го погледна отгоре. Бесен, капитанът държеше съобщението на разстояние, надникна към него и прочете високо:

„Задължително е въпросните хора да бъдат предпазвани от самонаранявания. Наредено ви е да ги приспивате, без да ги предупреждавате“. Той дръпна листа хартия настрана от него.

— Те какво си мислят, че управлявам? Изолатор ли? За кои се мислят те? Да ми казват на мен, в моя кораб, какво да правя с моите пътници! Няма да направя това, ей, Богу, няма! Няма правило, което да изисква от мен да го правя. Има ли, господине?

Третият капитан продължи мълчаливо да изучава структурата на кораба.

Капитанът спря да крачи из стаята.

— Домакин! Домакин! Защо този мъж никога не е под ръка, когато ми трябва?

— Тук съм, капитане.

— Крайно време беше!

— През цялото време бях тук, сър.

— Недей да спориш с мен. Ето — погрижи се за това! Той подаде съобщението на домакина и излезе.

Един корабен механик, направляван от домакина, бордовият капитан и лекарят леко промениха тръбите на климатичната инсталация в една кабина. Двама притеснени пътници се отказаха от загрижеността си под влиянието на безвредна доза приспивателен газ.

— Друг доклад, сър.

— Остави — каза управителят с уморен глас.