Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 28

— Това не е вярно! И аз настоявам да…

— Млъквай! — Лазар погледна свирепо апострофиращия, след това го огледа внимателно.

— Приятелю, ти ме впечатляваш като истинско доказателство, че Фондацията е трябвало да създава мозъци, а не дълголетници. — Лазар обгърна тълпата с поглед. — Всеки ще каже каквото иска да каже, но по ред, определен от председателя. Ако някой се намеси, без да е поканен, ще му запуша устата със собствените му зъби! Съгласни ли сте с това?

Хората се разшумяха едновременно шокирани и одобряващи. Никой не се възпротиви. Закър Барстоу продължи:

— По съвета на Ралф Шулц. Попечителите са действали тихо през последните 3 месеца, за да убедят разкрилите се членове да се подложат на обучение с хипноза. Ние имахме голям успех. — Той направи пауза.

— Продължавай, Зак — каза Лазар — Защитени ли сме или не?

— Не сме. Поне двама от нашите братовчеди, които със сигурност са арестувани, не са защитени по този начин.

Лазар сви рамене.

— Това проваля шансовете ни. Братя, играта свърши. Един изстрел в ръката, където е сокът за издаване на тайни и „Маскарадът“ приключва. Ситуацията е нова. Или ще бъде след няколко часа. Какво предлагате да се направи по този въпрос?

* * *

В контролната зала на ракетата — антипод Уолъби — „Южен полет“ телекомът иззвъня, изпука и от него се подаде петлица, подобна на изплезен език. Вторият пилот се наведе напред, издърпа съобщението и го скъса. Той го прочете, след това го препрочете.

— Капитане, хвани се за нещо.

— Проблем ли има?

— Прочети това.

Капитанът така и направи и подсвирна.

— По дяволите! Никога не съм арестувал никого. Не мисля, че дори съм виждал някой да е арестуван. Откъде да започнем!

— Прекланям се пред твоя по-висш авторитет.

— Така ли? — рече ядосано капитанът. — Сега, след като свърши с преклонението, се заеми за работа и извърши ареста.

— А? Не това имах предвид. Ти си човекът, който има власт. Аз ще поема управлението.

— Ти не си ме разбрал. Аз те упълномощавам. Ще изпълнявам твоите заповеди.

— Почакай малко, Ал, не съм постъпил на работа като…

— Дай нарежданията си!

— Ай, ай, сър!

Вторият пилот се отмести назад. Корабът бе навлязъл в плътните слоеве на атмосферата и се движеше леко и плавно. Чудеше се какво би представлявало прекъсването на свободното падане. Дали не е късно да го хванеш с мрежа за пеперуди?

Той определи местоположението на пътника чрез проверка на мястото и докосна ръката му.

— Здравейте, сър. Станала е грешка при писането. Мога ли да видя вашия билет?

— Защо? Разбира се.

— Бихте ли влезли в резервната кабина? Там е по-тихо и двамата ще можем да седнем.

— Разбира се.

Когато влязоха в отделената кабина, главният офицер помоли пътника да седне, но след това се раздразни.

— Колко глупаво от моя страна! — оставил съм си списъците в контролната зала. — Той се обърна и излезе. Когато вратата се плъзна след него, пътникът дочу неочаквано щракване. Внезапно обзет от подозрение, той се опита да отвори вратата. Беше заключена.

Двама служители на реда дойдоха за него от Мелбърн. Докато го ескортираха през междупланетното летище, до него достигаха репликите на любопитната и учудващо недружелюбна тълпа.