Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 121

Лазар дръпна Закър Барстоу настрана и му прошепна нещо. Барстоу изглеждаше разтревожен и кимна замислено.

— Капитане… — каза той на Кинг.

— Да, Зак?

— Предлагам да помолим гостите ни да ни извинят, докато чуем доклада на Ралф Шулц.

— Защо?

Барстоу погледна към Родни.

— Мисля, че ще сме по-добре подготвени за дискусиите, ако сме запознати от нашите собствени представители.

Кинг се обърна към Родни.

— Ще ни извините ли, сър?

Лазар се намеси.

— Няма значение, капитане. Зак е твърде любезен. Бихме могли да оставим другаря Родни тук и ще говорим открито. Кажете ми, Майлс, какво доказателство имате вие и вашите приятели, че сте успели да постигнете дълголетие, както ние сме го направили?

— Доказателство? — Родни бе изумен. — Защо питате… С кого говоря? Кой сте вие, сър?

Ралф Шулц се намеси.

— Извинете — нямах възможност да приключа с представянето. Майлс Родни, това е Лазар Лонг, най-старият между нас.

— Най-старият какво?

— Той просто има предвид „най-старият“ и толкова — отговори Лазар. — Аз съм най-възрастният член. Иначе съм обикновен гражданин.

— Най-възрастният член на Фамилиите Хауърд! Защо, защо трябва да сте най-старият жив човек — помислете за това!

— Вие си помислете, — отвърна сепнато Лазар. — Престанах да се тревожа за това преди няколко века. Ще отговорите ли на въпроса ми?

— Не мога да не съм впечатлен. Карате ме да се чувствам като дете, а аз самият не съм много млад. През юни ще навърша сто и пет.

— Ако можете да докажете, че наистина сте на такава възраст, можете да отговорите и на въпроса ми. Бих казал, че сте на около четиридесет. Какво ще кажете?

— Е, да си призная, не очаквах да ме разпитвате за това. Искате ли да видите картата ми за самоличност?

— Шегувате ли се? През живота си съм имал петдесетина карти за самоличност и всички с фалшиви рождени дати. Какво друго можете да предложите?

— Един момент, Лазар — в разговора се включи капитан Кинг. — Каква е целта на въпроса ти?

Лазар се отдръпна от Родни.

— Положението е следното, капитане — ние избягахме от Слънчевата система, за да спасим кожата си, защото останалите дръвници си мислеха, че сме изобретили начин да живеем вечно и искаха да го изкопчат от нас, дори ако се наложеше да ни избият до един. Сега обаче според тях всичко върви като по мед и масло. Но изглежда невероятно смешно — птичката, която изпратиха, за да изпуши лулата на мира с нас, е все още убедена, че ние притежаваме тази така наречена тайна.

— Това ме кара да се чудя.

— Да предположим, че те не са открили начин за предотвратяване на смъртта като резултат на стареенето и все още живеят с мисълта, че ние знаем този способ? Какъв по-добър начин да ни успокоят и да ни държат в неведение от това да ни кажат, че са успели, и да ни закарат, където искат, за да ни зададат отново въпросите си?

Родни изсумтя:

— Това е нелепа идея! Капитане, не мисля, че съм тук, за да понасям всичко това.