Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 119

Кинг и Лазар не споделиха тези съмнения и страхове дори със самите себе си. Всеки се опасяваше, че дори споменаването на тези неща би било равносилно на разпръскване на отрова в кораба. Но те не бяха сами в тревогите си. Половината от хората в кораба осъзнаваха нестабилността на положението си и мълчаха само защото горчивото решение да се приберат у дома ги караше да приемат опасностите.

— Капитане — каза Лазар на Кинг две седмици след като групата на Шулц се бе отправила към Земята — чудил ли си се как ще се чувстват спрямо самия „Ню Фронтиърс“?

— Какво имаш предвид?

— Ами, ние отвлякохме кораба Това е пиратство.

Кинг бе изумен.

— За бога, така беше! Знаеш ли, това бе толкова отдавна, че ми е трудно да осъзная, че той някога е бил нещо по-различно от един космически кораб за мен, или пък да си спомня, че за първи път съм се качил на него чрез пиратство. — Той се замисли, след което се усмихна горчиво. — Чудя се какви ли са условията в Ковънтри сега?

— Сигурно има промени — каза Лазар. — Но ние ще се съюзим и ще разберем. Няма значение — все още не са ни хванали.

— Мислиш ли, че Слейтън Форд ще е свързан с това? След всичко, което преживя, това би била невероятна линия на поведение.

— Вероятно няма да има никакъв проблем с това — отговори сериозно Лазар. — Докато начинът, по който се сдобихме с кораба, бе меко казано неправилен, целта, за която го използвахме, бе съвсем оправдана — а именно да изучаваме звездите. Нали затова е бил построен? Връщаме го непокътнат дълго преди да очакват каквито и да е резултати и с чисто ново устройство за ускорение. Това е много повече от всичко, на което могат да се надяват — така че те просто могат да решат да забравят за всичко и да посрещнат радостно гостите.

— Надявам се — отговори със съмнение Кинг.

Проучвателната група закъсня с два дена. Не бе получен никакъв сигнал от тях, докато не се появиха в четвъртото измерение точно преди срещата, тъй като все още не бе изобретен метод за сигнализиране от паракосмоса към ортокосмоса. Докато маневрираха за срещата, Кинг видя лицето на Ралф Шулц на екрана в контролната зала.

— Здравей, капитане! Скоро ще сме на борда, за да докладваме.

— Разкажи ми с няколко думи какво става. Веднага!

— Не знам откъде да започна. Но всичко е наред. Можем да се приберем у дома!

— Как така? Повтори!

— Всичко е наред. Вече няма разлики. Сега всеки е член на Фамилиите.

— Какво имаш предвид? — попита Кинг.

— Те го притежават.

— Какво притежават?

— Тайната на дълголетието.

— Хм. Говори разбрано. Няма никаква тайна. Никога не е имало.

— Ние нямахме тайна, но те мислеха обратното. И така — открили са я.

— Говори по-ясно — настоя капитан Кинг.

— Капитане, не може ли това да стане като се върнем на кораба? — възпротиви се Ралф Шулц. — Не съм биолог. Водим представител на правителството — можеш да разпиташ него вместо мен.

Шеста глава